 3
|
 Споделяне
|
Добавено |
Има само шепот от времето между тогава и сега, струва ми се. Часовникът на сърцето не следва този на полицата над камината.
Себастиан Бари
Подобни
Безполезно е да говорим за това, което сме пощадени от смъртта. Смъртта се ухили на това, сигурен съм. Смъртта на цялото творение познава стойността на живота.
Себастиан Бари
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
...ние никога не остаряваме за себе си. Това е така, защото в края на деня корабът, с който плаваме, е душата, а не тялото.
Себастиан Бари
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Радостно е да се види колко полезен може да бъде бракът за такъв човек, който сам тегли света като тежко бреме.
Себастиан Бари
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Времето не беше нещо, което тогава смятахме за нещо, което има край, а нещо, което щеше да продължи вечно, всичко отпочинало и спряло в този момент. Трудно е да кажа какво имам предвид с това. Поглеждаш назад към всички безкрайни години, когато никога не си имал тази мисъл. Правя това сега, докато пиша тези думи в Тенеси. Мисля за дните без край на моя живот. А сега не е така.
Себастиан Бари
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Как така за някои хора пиенето е краткосрочен заем за духа, а за други тежка ипотека за душата?
Себастиан Бари
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
...Знам, че мога да разчитам на добротата на хората по пътя. Тези, които не се опитват да ме ограбят, ще ме нахранят. Така е в Америка.
Себастиан Бари
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Но като цяло имаме само един път през калта на спомена.
Себастиан Бари
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Терорът е просто братовчед на смелостта.
Себастиан Бари
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Може да сме имунизирани срещу тиф, тетанус, варицела, дифтерия, но никога срещу паметта. Няма ваксинация срещу това.
Себастиан Бари
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Само четири или пет часа по-късно започваме да виждаме страна, чиято красота прониква до костите ни. Казвам красота, имам предвид красота. Често в Америка можеш да полудееш от грозотата на нещата. Трева, която минава хиляди мили и никога хълм, който да я счупи. Не казвам, че в равнините няма красота, когато има добре. Но не след дълго пътуване по равнините започвате да усещате ясно движение. Можеш да станеш от седлото си и някак да погледнеш надолу към себе си, докато яздиш, сякаш суровата и безпощадна монотонност те кара да умреш, да се върнеш към живот и да умреш отново. Мозъкът ви е разтопен в купата си с кости и просто виждате зверски чудеса навсякъде. Комарите са ви укрили за вечеря и тогава вие сте един халюциниращ лудатик. Но сега в далечината виждаме земя, която започва да се внушава, сякаш там някъде е бил човек, който е рисувал с огромна четка.
Себастиан Бари
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |