 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
История, която бях научил, чрез собственото ми постоянно плетене и повторно рецитиране на запомнени думи, може да ни върне към себе си, към нашата изгубена невинност и в сянката, която хвърля върху сегашния ни свят, ние започваме да разбираме това, което само сме интуитивно в нашата наивност - че докато всичко останало може да изчезне, любовта е нашата една вечност.
Вадей Ратнър
Подобни
...беше достатъчно, че знаех, че не съм сам, че най-малкото до мен стоеше този един човек, който, без да ми е известен досега, през цялото време пътуваше със същото това пътуване, само от обратната посока.
Вадей Ратнър
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Способни сме да създадем невероятна красота, ако не се страхуваме да мечтаем.
Вадей Ратнър
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Може би въпросът не е как можете да живеете в постоянна лишения и безсърдечие на някой друг, а какво кара тези хора да продължат да живеят в свят, който е безразличен към техните проблеми.
Вадей Ратнър
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Тъгата е привилегията на безгрешния; той не смее да я изиска.
Вадей Ратнър
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
- Болестта ми се струва единствената стабилна демокрация. Тя поразява всички.
Вадей Ратнър
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Дори да разкъсате или изгорите книга, разказаните в нея истории няма да изчезнат и няма да бъдат забравени - те ще останат с вас.
Вадей Ратнър
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Без значение на какви грозоти и разрушения можете да станете свидетели около себе си, искам винаги да вярвате, че най-малкият поглед на красотата тук и там е отражение на обитаването на боговете.
Вадей Ратнър
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Научих проста мисъл: стига да има храна, която подхранва телата ни и ни дава сили да живеем и работим, трябва да мълчим - това е единственият начин да оцелеем. Всичко останало - скръб, съжаление, желания - е недопустим лукс.
Вадей Ратнър
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Мъртвите се взират право във времето и виждат как насилието се извършва отново и отново.
Вадей Ратнър
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Червени кхмери, комунисти... думите ми се сториха причудливи, загадъчни, като имената на митични същества от любимото ми стихотворение: девараджи, потомци на боговете и техните противници Ракшаси, демони, поглъщащи деца.
Вадей Ратнър
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |