Нещастието, което се случи с баща й, я хвърли в голяма степен в зряла възраст. Тя не беше готова за това. Колко приятно беше да се наслаждаваш на младостта - сякаш лежиш в гореща вана и се чувстваш толкова добре, че не искаше да излезеш. Но сега е време да пораснеш и колко е трудно. Сънят свърши.
Летисия Коломбани

Подобни

Който не се е нахранил на семейната трапеза, никога няма да задоволи глада си.
Летисия Коломбани

Тя не знае какво да прави по-нататък – да упорства в плановете си или да ги погребе завинаги, да ги изгори на олтара в името на всички тези умиращи традиции.
Летисия Коломбани

Думи – все пак те са като пеперуди, крехки и светкавични, трябва добра мрежа, за да ги хванеш.
Летисия Коломбани

За да ви повярват, е много важно да се разбере, че сте зает човек.
Летисия Коломбани

Сара не забеляза как четиридесетият й рожден ден пропълзя до нея. Но отначало беше на тридесет и осем, после на тридесет и девет, но изобщо не очакваше четиридесет. Не мислеше, че ще дойде толкова скоро...
Летисия Коломбани

Една жена, коленичила точно на улицата, да, това трябва да шокира целия свят!
Летисия Коломбани

Тя твърдо знае, че бъдещето се състои от надежди. И това отсега нататък й принадлежи.
Летисия Коломбани

И тази ръка тя няма да пусне. През следващите години тя все още често ще го стиска – на улицата, в парка, в родилния дом, по време на сън, в любовния час, в моменти на тъга, когато ще им ражда децата. Тази ръка ще остане в дланта й дълго време.
Летисия Коломбани

Това вече няма да се случи. Тя се закле в себе си. Тя вече няма да живее без дишане. Дишайте свободно, с достойнство – така ще живее тя. Най-накрая.
Летисия Коломбани

Животът понякога събира най-мрачните и най-ярките моменти. Той взема и дава едновременно.
Летисия Коломбани