Добавено |
Жулиета... изглеждаше още по-красива, когато си мислех, че умирам.
Меган Шепърд
Подобни
Всички тези безсънни нощи, чудейки се дали баща ми е отключил някаква тъмна наука, която го е превърнала в чудовище. И всичко се свеждаше до мен. Аз бях виновен за всички слухове, за скандала, дори за годините на Монтгомъри, прекарани като роб на острова на луд.
Меган Шепърд
Звярът беше чудовище. Той беше убиец. И все пак на някакво ужасно, дълбоко ниво той беше единственият, който наистина ме разбираше.
Меган Шепърд
Една усмивка може да скрие толкова много. Усмивката може да бъде лъжа.
Меган Шепърд
Като хирург кръвта беше негова среда като мастило за писател. Състоянието ни беше изградено върху кръв, лютата миризма, влята в самите тухли на къщата ни, дрехите, които носехме. За мен кръвта миришеше на дом.
Меган Шепърд
Косата ми пада като воал на гадателка върху лицето ми.
Меган Шепърд
Те винаги са казвали, че лудите хора никога не са знаели, че са луди.
Меган Шепърд
Може би не бяхме лоши, но имаше нещо изцапано, нещо разкъсано в тъканта на нашите същества.
Меган Шепърд
Можех да усетя как кръвта нахлува към бузите ми. Монтгомъри беше получил цветята. Някъде вчера той бе набрал диви цветя, както правеше преди, когато посещавахме братовчеди в провинцията.
Меган Шепърд
Аз не съм чудовище, Жулиета. Аз съм всичко, което баща ти е възнамерявал. Интелигентен. Състрадателен. Лоялен. Но имам по-тъмна страна. Изглеждам човек, но животинската плът все още живее в мен. Костите му до костите ми. Кръвта му е във вените ми.
Меган Шепърд
- Ще умрем, нали?, - попитах горчиво. Той ме държеше толкова здраво, че едва дишах. Но исках още по-стегнато. - Не тук. Кълна се.
Меган Шепърд