Добавено |
Човешкият ум, с цялата си мистерия, носи безкрайни изследвания. нали?
Лиса Ангър
Подобни
Имаше нещо вечно в загубата, нещо безкрайно. Винаги можеш да загубиш нещата, които си имал, но не винаги можеш да си върнеш нещата, които си загубил.
Лиса Ангър
Това е малко известен факт, но родителите са като супергерои. Само с няколко вълшебни думи те могат да ви накарат да се почувствате висок десет фута и устойчив на куршуми, те могат да убият драконите на съмнението и безпокойството, могат да накарат проблемите ви да изчезнат. Но разбира се, те могат да правят това само докато сте дете. Когато станете възрастен, станете господар на собствената си вселена, те не са толкова могъщи, колкото някога са били. Може би затова толкова много от нас отделят време да растат.
Лиса Ангър
Беше толкова по-лесно да видиш грешките на другите и да ги накараш да плащат. Беше много по-трудно да имаш състрадание, да видиш себе си в другите и да намериш прошка.
Лиса Ангър
Миналото е история. Бъдещето е мистерия. Настоящето е подарък.
Лиса Ангър
Никога не забравяйте тези първи пет минути, когато си помислихте колко много се обичате, е единственото нещо, което има значение. Защото всъщност това е единственото нещо, което има значение. Тази любов е това, което те превежда през всички останали неща.
Лиса Ангър
Никой не ти каза, че си станал родител, пак си станал дете; беше ранно лягане и сандвичи със сирене на скара за всички. Всяка вечер за срещи беше преговори, всяка покана, която всъщност имаше желанието или енергията да приемеш, се превърна в стратегическа маневра, която може или не може да успее в края на краищата.
Лиса Ангър
Чувствата на омраза могат да се появят в брака, като плевели, които си пробиват път през бетон. Ако не сте били бдителни, те завладяват бързо, като кудзу, лишавайки любовта от светлина и въздух, докато не изсъхне и умре. Това беше бавна, тиха смърт, невъзможна за представяне в разгара на новата любов.
Лиса Ангър
Нещо в нея извика част от него и то се носеше във въздуха и тя го вдишаше и то беше загубено завинаги за нея.
Лиса Ангър
Идва ми на ум една дума, която прочетох: соласталгия, окаяна плетеница от утеха, запустение и носталгия.
Лиса Ангър
Обичах го толкова много. Това не промени всички причини, поради които не можехме да бъдем заедно, но ме накара да се връщам в тялото му, накара кожата ми да търси кожата му отново и отново в тъжния танц, който правихме.
Лиса Ангър