Боже за престъплението, което току-що беше извършил. Но вината не се разсейва с покаяние, а с възстановяване на причиненото зло.
Марио Ескобар

Подобни

Наблюдаването на щастието на другите винаги прави света внезапно да придобие малко повече смисъл, прави страданието малко по-поносимо, прави мъката малко по-малко задушаваща.
Марио Ескобар

Винаги имаше смъртна присъда с изписано нашето име. Рано или късно всички трябва да умрем, но в концентрационния лагер ми се струваше, че не умираме, а просто преставаме да съществуваме.
Марио Ескобар

Тази книга е точно това: способността, която имаме като човешки същества да трансформираме света във всяко поколение, когато балансите са изведени на нула и, за добро или лошо, всичко започва отначало.
Марио Ескобар

- Направих го за вас, понякога това, което мислим, че обичаме, ни свързва с неща, които дълбоко мразим.
Марио Ескобар

Злото, което вършат хората, ги преследва, след като са мъртви; доброто много пъти се погребва с костите му.
Марио Ескобар

Трябва да сте добри човешки същества. Лошите хора не могат да бъдат добри журналисти. Ако сте добър човек, можете да се опитате да разберете другите, техните намерения, тяхната вяра, техните интереси, техните трудности, техните трагедии. Това не са думи.
Марио Ескобар

Можем да бъдем господари на съдбата си, дори и целият свят да ни се противопоставя.
Марио Ескобар

Той беше последният свидетел на света, който изчезваше и никога повече нямаше да бъде видян.
Марио Ескобар

Болката винаги е самотна. Това е мистериозна реалност, която се крие зад всеки ъгъл. Живеем в химерата, че никога няма да страдаме, че ще се измъкнем невредими. Че страшната мъгла от болка, която закрива светлината, докато не я погълне напълно, ще бъде кратка, като да затворим очи за миг и да видим яснотата, която пресича клепачите ни, когато гледаме слънцето. Енигмата на болката винаги е необяснима и необяснима, глуха за въпроса: какъв е смисълът от нея?
Марио Ескобар

Мислех си за приятелството, за неразрушимите връзки на любовта между двама души, които до известно време са били напълно непознати, но по някакъв начин по самотния път на живота намериха друга душа, с която да споделят пътуването.
Марио Ескобар