Добавено |
Изглежда, че човек иска да изпрати телеграма, но вместо това е принуден да запълни цялото пространство на лист от тетрадка със същия въпрос, който неумолимо го занимава.
Мария Степанова
Подобни
Но вече година по-рано, трупа от опитомени дахомейски жени беше доведена в Париж, за да покаже фалшиви битки. Бяха облечени по най-дивия начин; за да оцелееш, трябва да имитираш представите на другите за себе си.
Мария Степанова
Между всичко това имаше безусловна и пряка връзка и всичко това имаше смисъл и значение само като цяло, в общата рамка на един продължаващ живот, а сега се разпадна в прах пред очите ни.
Мария Степанова
В болничното легло на един умиращ век тя самата не знае дали да го обича или да го мрази, да го спаси или да го убие – и решава да се откаже, прокълне, издаде всичките му ужасни тайни.
Мария Степанова
След около седмица ми се обади познат от Саратов и смутен каза, че е объркал адреса. Улицата беше същата, номерът на къщата беше различен, извинявай Маша, ужасно ме е срам. И това е всичко, което знам за паметта.
Мария Степанова
Външният ни вид, остърган с нас от хиляди охранителни камери на гари, трамвайни спирки, магазини и входове, е като пръстови отпечатъци, оставени от човечеството преди появата на криминалистиката.
Мария Степанова
Страхувайте се от мъж с малка уста. Страхувайте се от жени с гладка кожа. Той ще вземе всичко и след това ще си тръгне. И тя също.
Мария Степанова
Изглежда, че всички сили на културата са хвърлени в опазването на малкото, което остава; всяко мемориално усилие става повод за празнуване. От несъществуването възникват нови и нови фигури на тишината, хора, забравени от своето време и намерени като остров: пионери на уличната фотография, малки певци, полеви журналисти.
Мария Степанова
Мъртвите нямат никакви права; имуществото им и обстоятелствата на съдбата им могат да бъдат използвани от всеки и по всякакъв начин.
Мария Степанова
Остава само да чакаме спасение, което може да дойде само отвън, като кораб след Робинзон.
Мария Степанова
Многокрака и многоглава човешка маса, пред очите ни, изчезваща под леда на антропологическа катастрофа.
Мария Степанова