Добавено |
Светът не винаги отговаря на желанията ти, скъпа, научи се да го понасяш с малко достойнство.
Шарлот Макконъхи
Подобни
Когато си отида, няма да остане нищо от мен. Няма деца, които да продължат моите гени. Няма изкуство, което да отбелязва името ми, няма нищо записано, няма велики дела. Мисля си за въздействието на такъв живот. Звучи тихо и толкова малко, че е невидимо.
Шарлот Макконъхи
Но аз знам по-добре от това. Въздействието на един живот може да се измери с това, което дава и какво оставя след себе си, но може да се измери и с това, което краде от света.
Шарлот Макконъхи
Когато се прибрах вкъщи, майка ми я нямаше. И това беше всичко. Може би перата бяха дошли за нея, както шепнеха в съня ми. Може би баща ми се беше върнал за нея. Или силата на тъгата й я беше направила невидима. Така или иначе моите лутащи се крака я бяха изоставили, както тя ме предупреди, че ще го направят.
Шарлот Макконъхи
Смъртта ти влиза под кожата, носиш я със себе си. Хората могат да усетят това.
Шарлот Макконъхи
Има два свята. Едната е направена от вода и земя, от скали и минерали. Има ядро, мантия и кора и кислород за дишане. Другият е направен от страх.
Шарлот Макконъхи
Може би си мислех, че ще открия каквото и жестоко нещо да ме накара да напусна хора, места и всичко, винаги. Или може би просто се надявах последната миграция на птицата да ми покаже място, където да принадлежа.
Шарлот Макконъхи
Има езици без думи и насилието е един от тях.
Шарлот Макконъхи
Чувствам това дълбоко и ужасно обвързване за това какво е, познавам лицето и името му и това изобщо не е обвързване, а любов и може би това е същият крал на нещата в края на краищата.
Шарлот Макконъхи
Тя не е убивала, защото е била жестока. Тя е убила, защото в тялото й има инстинкти, които й казват да го направи, да се предпази от заплахи, да оцелее, да се поддържа, да живее.
Шарлот Макконъхи
Според мама в страниците на един роман живееше единствената красота, предлагана от света.
Шарлот Макконъхи