Можех да усетя очи, които гледат от някое тъмно място. Опитах се да си кажа, че може да греша. В мъглата на страха всеки шум звучеше по-силно.
Меган Шепърд

Подобни

Книгите са порок на светиите.
Меган Шепърд

Някъде под страха имаше тръпка. Почти го усещах като пепел от комина.
Меган Шепърд

Как игнорирате гласовете в главата си? Тези, които не ви позволяват просто да сте щастливи. Тези, които искат повече от живота. По-скоро това, което мъжете са свободни да правят – учат каквото искат, отиват където искат, СА, което искат.
Меган Шепърд

Жулиета... изглеждаше още по-красива, когато си мислех, че умирам.
Меган Шепърд

Всички тези безсънни нощи, чудейки се дали баща ми е отключил някаква тъмна наука, която го е превърнала в чудовище. И всичко се свеждаше до мен. Аз бях виновен за всички слухове, за скандала, дори за годините на Монтгомъри, прекарани като роб на острова на луд.
Меган Шепърд

Звярът беше чудовище. Той беше убиец. И все пак на някакво ужасно, дълбоко ниво той беше единственият, който наистина ме разбираше.
Меган Шепърд

Една усмивка може да скрие толкова много. Усмивката може да бъде лъжа.
Меган Шепърд

Като хирург кръвта беше негова среда като мастило за писател. Състоянието ни беше изградено върху кръв, лютата миризма, влята в самите тухли на къщата ни, дрехите, които носехме. За мен кръвта миришеше на дом.
Меган Шепърд

Косата ми пада като воал на гадателка върху лицето ми.
Меган Шепърд

Те винаги са казвали, че лудите хора никога не са знаели, че са луди.
Меган Шепърд