Добавено |
Никой на дървото не беше виждал неподвижна лястовица, но трябва да е било така, когато тези грациозни птици вече не можеха да летят: пресеченият импулс, озадаченото изражение, плоското лице, съсредоточено в търсене на път за бягство.
Тимоте дьо Фомбел
Подобни
Знанието е свят, който безкрайно разширява границите си.
Тимоте дьо Фомбел
Заради сладостта на определени моменти в нашия свят той си повтаряше през целия си живот, че за да запази желанието да си тръгне в себе си, трябва да запази скръбта си жива.
Тимоте дьо Фомбел
Историите не възкресяват мъртвите, но увековечават любовта.
Тимоте дьо Фомбел
Когато плачем за някого, ние също плачем за това, което този някой не ни е дал.
Тимоте дьо Фомбел
Жестокостта никога не оставя оръжието.
Тимоте дьо Фомбел
Гледам на човечеството като на пчелен кошер, където всеки има свое бреме и свои тайни.
Тимоте дьо Фомбел
Любов. Силата, която дава и отнема живот.
Тимоте дьо Фомбел
Никога няма да забравя онази ивица светлина под вратата, заради която почти цял живот съм бил сигурен, че да четеш означава да чакаш някого.
Тимоте дьо Фомбел
Може да е скучно да гледаш как снежинките падат с очи, вперени на едно място, но когато следваш една снежинка от високо, когато следваш нейния висш пилотаж, ти се впускаш в опияняващо приключение.
Тимоте дьо Фомбел
Има някои затворени врати, които толкова се страхуваме да отворим, че вече не ги виждаме. Избутахме мебели пред тях; забили сме ключалката. Децата са единствените, които могат да приклекнат на четири крака, за да се взират в червената светлина, идваща изпод вратата, докато се чудят какво се крие зад нея. Но Ванго винаги се е страхувал от сиянието.
Тимоте дьо Фомбел