Електрическата светлина в класната стая, контрастираща с необятната тъмнина отвън, ни даде атавистично усещане за интимност, за подслон, каквото примитивният човек трябва да е изпитал в своята пещера. Светът стана малък и беше лесно да се живее. Спомням си, че през една от тези вечери имах първата си халюцинация, за която няма много какво да се каже и не мога да намеря обяснение.
Мирча Картареску

Подобни

Толкова е странно да имаш тяло, да съществуваш в тяло...
Мирча Картареску

Ние обичаме жените, защото три четвърти от световната поезия и проза са написани за тях. Защото са жени, защото не са мъже или нещо подобно. Защото ние излязохме от тях и се връщаме към тях, а умовете ни се въртят като тежка планета, отново и отново, само около тях.
Мирча Картареску

Ако се чувствах наблюдаван от някого, стъпките ми ставаха неудобни и автоматични, сякаш непрекъснато се страхувах, че няма да знам как да ходя и че от един момент на следващия ще рухна на асфалта.
Мирча Картареску

Звездни нощи бяха несравними, плашещо красиви. Искахте да умрете под онова наклонено небе, където звездите се разпръскват като чист прах от хероин...
Мирча Картареску

Произведението на художника е неговата черупка, но аз се интересувам от животното, което го е отделило от кръвта и плътта му.
Мирча Картареску

Изживях най-сериозните моменти от живота си, сякаш не беше с мен, а с някой друг, и то нещо маловажно.
Мирча Картареску

Усмивката на превъзходство, с която се изправих пред тях, излезе крива.
Мирча Картареску

Никой не излиза чист от живота си. Всички носим със себе си травмите, нещастието, обидите, неуспехите, несправедливостта, несгоди на другите. Най-добрите от нас се опитват да не увековечават злото, да не обръщат срещу другите, на свой ред вредата, нанесена им. Но всеки от нас се измъчва, като си спомняме в детайли, с халюцинационна яснота, в толкова много безсънни нощи, епизоди от живота си, в които злото и перверзността са триумфирали.
Мирча Картареску

И все пак, колкото и да ни вдига потокът от външни събития, колкото и съдбата да ни хвърля от страна на страна, всеки поне веднъж или два пъти в живота си мисли за себе си като за далечно и сладко същество, което му липсва и което той би искал да намери отново.
Мирча Картареску

Жените бяха толкова лукс за нас, колкото и блестящите автомобили по витрините.
Мирча Картареску