Добавено |
Вече не можех да търпя този грешен и неморален период, в който консумиращият човек беше по-ценен от този, който го произвеждаше. Бях се променил, Мардин ме промени. Не понасях хората да говорят къде да хапнат най-доброто суши в Истанбул, докато хората страдат.
Зюлфю Ливанели
Подобни
В цялото Средиземноморие все още се смята, че понятието за чест лежи между бедрата на жената и подобни убийства все още се разглеждат като оправдателни престъпления.
Зюлфю Ливанели
Турското правителство вярва, че истинската дестинация на бежанците е Истанбул, а не Палестина и нямаха намерение да приемат 769 евреи. Те искаха корабът да продължи към Палестина след ремонт на двигателя. Въпреки това британците, които тогава контролираха Палестина, бяха решени да ограничат емигрантската вълна от страх да не се противопоставят на арабите. Те притискаха турското правителство да не позволи на бежанците да продължат към Палестина и отхвърлиха предложението да се позволи на бежанците да продължат пътуването си по сушата.
Зюлфю Ливанели
Ако сърцето не обича Истанбул, сърцето ще разбере ли любовта?
Зюлфю Ливанели
Ако знаехте до какви последици може да доведе една-единствена буква...
Зюлфю Ливанели
Войната означава да бъдеш опустошен, сине мой. Това означава да не можеш да се отървеш от миризмата на смърт, която изпълва носа ти денем и нощем в продължение на години. Това означава глад, жажда, дизентерия, болести и дори умопомрачителни.
Зюлфю Ливанели
Сексуалното поведение на хората е нещо много сложно, особено пък когато към това се прибавят силни чувства.
Зюлфю Ливанели
Мерием беше едно от милионите момичета, които остаряха, без наистина да се наслаждават на живота. Те никога не са имали шанса да променят съдбата си.
Зюлфю Ливанели
Това означава... че за страната, заедно с националния флаг, важно понятие е усещането за общ ритъм. Не мелодия - ритъм. Културите се различават по ритъм една от друга.
Зюлфю Ливанели
Ние придаваме голямо значение на случващото се около нас и в същото време забравяме за стойността на нашия вътрешен свят...
Зюлфю Ливанели
Историята, която трябва да разкажа, или поне моята част от историята, започна преди три месеца, през февруари. Февруари е най-нещастният период от годината в Истанбул. Жестоки, студени ветрове духат край Черно море, носейки дъждове, които продължават седмици. Дните са кратки, рядко виждате слънцето, а пролетта изглежда невъзможно далечна. Понякога дъждът преминава в сняг, но никога достатъчно, за да покрие града в бяло.
Зюлфю Ливанели