 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
Съжалявам за тридесет години липса на контакт и почти вярвам, че човек трябва да се докосва по-често, ще има по-малко нещастие.
Сибиле Берг
Подобни
Раковите клетки бяха миниатюрни хора. Яжте всичко, което се изпречи на пътя им, независимо от загубите, дори приемайки, от чиста алчност, че в един момент домакинът вече не е там.
Сибиле Берг
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Всеки повтаря грешките си през целия си живот. Напълно ясно е, че нищо наистина не се развива, защото всеки отразява света, който повтаря историята си до степен на идиотизъм.
Сибиле Берг
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Тук никой не е плакал. Те разбраха, че очакването на комфорт прави човек по-слаб, по-податлив на злоба.
Сибиле Берг
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Нормално е да нямаш корени. Нито на места, нито в семейства. Няма причина за оплакване. Ето защо днес живеем по-дълго. Дори и да не е съвсем ясно защо.
Сибиле Берг
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Без движение човекът се превръща в грозна купчина сива плът, защото никой няма способността да се поддържа жив ума си.
Сибиле Берг
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Вероятно всички си приличаме повече, отколкото ни се иска. Когато си помисля за моите родители, които, родени по време на война, не успяха да развият нещо като любов, разбирам какъв съм станал и защо. Никога не съм имал ядро, нещо, което ме кара да се чувствам част от света, без да се страхувам да потъна в него, да се разтворя.
Сибиле Берг
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
В малката социалистическа страна проблемите с чувствата и докосването, с нежността и съчувствието бяха нещо обичайно, не поради географското й положение в Северна Европа, а по-скоро заради нейната история, в която никога не са присъждани награди за изобилно състрадание.
Сибиле Берг
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Тото знаеше, че животните имат същата интелигентност като хората и се раждат в тела без гласове и без практични ръце просто поради поредица от злощастни еволюционни обстоятелства.
Сибиле Берг
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Една система беше наистина мъртва, когато дори не предлагаше бъдеще на своите престъпници.
Сибиле Берг
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Нова пролет, ново лято, самотна зима и оловна сватба вече не са възможни. Кожата се набръчква и ти познаваш всичко в себе си. Пустиня, празнота, вечерно синьо и да си стоиш вкъщи, да си лежиш в леглото, бих искал, но нищо не може да заобиколи това, нищо разхлабено, така че излез, за предпочитане от вселената, някъде, защото всичко е по-просто. Дърпане, изгаряне, бихте искали човек да каже, това е моят човек и е някъде там, ето къде отивате сега.
Сибиле Берг
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |