Тъй като през тези тринайсет месеца бомбардировки си се нагледал на множество подобни грамадни лумнали факли, ти хрумва, че Сараево е лежало върху книги. И макар че не е така, иска ти се да го кажеш, докато галиш с пръсти своите все още незапалени томове.
Миленко Йергович

Подобни

Плочите, касетите и грамофонът изгоряха. Джазът гори точно както фолка, фънка, Дорс и всичко останало.
Миленко Йергович

...една торба жива плът, която се храни с тъга по забравени подробности, докато пред големите и важни неща в живота се тресе като мотор, миг преди да угасне.
Миленко Йергович

Прозренията, които носи махмурлукът, имат продължителността на самия махмурлук, умножена по две. Така казва първият закон на ракетната динамика Сейо.
Миленко Йергович

Всеки пое в своята посока, като билярдни топки след удар...
Миленко Йергович

Най-лошото е, когато обвиняваш себе си, защото тогава се ядосваш най-много на всички останали.
Миленко Йергович

Е, ние не сме хора – каза му Йозина – може и да сме били някога, но това време отдавна е забравено.
Миленко Йергович

Той пък осъзнаваше, че е стъпил на път, от който връщане няма, ще коли, ще заколи и никога вече няма да е в собствените си очи онзи, който е бил. Ако не го направи, ще бъде презрян и лишен от наследство, родът ще се отрече от него, ще се превърне в предателя на всичко, за което е дошъл на този свят, а може и сам да заеме мястото на тази жена, братята му да го убият, за да покажат, че няма прошка и няма да има, до пълно изтребление, наше или ваше.
Миленко Йергович

Щом едно дете е уплашено, така че всяка нощ да го преследва ужас, за него няма спасение, докато е живо. Той ще порасне като страшен човек, ако има късмет, а ако не е, тогава ще дойде на себе си и ще бъде там, където е единственото безопасно място за хора, чийто страх е по-голям от живота. Това място не е лудо. То е в главата или в душата, или в това, което човек вярва, но далеч от другите хора и всичко, което животът прави живот. Оставете го да се справи с това, доколкото може.
Миленко Йергович

...или не е успял да си играе с думите в точния момент, или има ситуации в живота, в които би било разумно да не се казва нищо.
Миленко Йергович

Стигнахме до клетката с ламата. Тя ми е любимото животно, най-вече заради нея исках да дойдем в Пионерската долина. Обичам ламата, защото плюе хората, които идват да я видят. Да бягаш от плюнките ѝ е най-забавното нещо във всяка зоологическа градина. След като ме наплю за първи път в живота, прииска ми се да съм лама. Вместо да порасна и да стана лекар като тате или икономист като мака, исках да се превърна в лама и от сутрин до вечер да плюя непознатите и да ги разсмивам и забавлявам.
Миленко Йергович