Добавено |
И все пак, съвсем внезапно, един нежен момент ще избухне толкова внезапно между нас, че думите, които копнех да му кажа, почти ще се изплъзнат от устата ми.
Андре Асиман
Подобни
Никой не обича да бъде сам. Но аз се научих как да живея с това.
Андре Асиман
И ние ще искаме да го наречем завист, защото ако го наречем съжаление, ще разбием сърцата ни.
Андре Асиман
Може би това, от което се нуждаете, е по-малко гордост и повече смелост. Гордостта е прякорът, от който се страхуваме.
Андре Асиман
Разговаряхме за всичко освен за едно... Винаги сме го знаели, въпреки че не сме казали нито дума за това.
Андре Асиман
Бих ли могъл да живея без ръката му върху корема ми или около бедрата ми?
Андре Асиман
Отказвам не смъртта, а изчезването.
Андре Асиман
Как се движим във времето, как времето се движи през нас, как се променяме и продължаваме да се променяме и се връщаме към същото. Човек може дори да остарее и да не научи нищо, освен това.
Андре Асиман
Природата има хитри начини да намери нашето най-слабо място.
Андре Асиман
Той виждаше всички, но ги виждаше именно защото първото нещо, което търсеше в хората, беше точно това, което бе видял в себе си и може би не е пожелал другите да го видят.
Андре Асиман
Ти си единственият човек, с когото бих искал да се сбогувам, когато умра, защото само тогава това нещо, което наричам живот, ще има някакъв смисъл. И ако чуя, че си умрял, животът ми такъв, какъвто го познавам, аз, който говоря с теб сега, ще престане да съществува.
Андре Асиман