Добавено |
Не винаги можех да си спомня лицето му, така че моята визуализация за него се превърнаха в краката ми, боси и бледи и притиснати до стената, докато говорихме с часове.
Лена Дънам
Подобни
Винаги съм бил човек, който се чувства по-добре, ако видя каквото преживявам във филм.
Лена Дънам
Как живеем ден след ден, знаейки, че ще умрем?
Лена Дънам
Всеки ъгъл е спомен. По този начин е като всеки град.
Лена Дънам
...сигурен съм, че моите хора са от другаде и отиват другаде и че ще ме познаят, когато ме видят. Те биха ме харесали достатъчно, че няма да има значение дали се харесвам. Те щяха да видят доброто в мен, за да мога и аз.
Лена Дънам
Нямах приятели. Много се притеснявах.
Лена Дънам
Стана ужасно и обидно популярно да се казва, че някой е от аутистичния спектър, така че всичко, което ще кажа, е неговата неспособност да забележи, когато плача, трябва да е някаква патология.
Лена Дънам
Някак съм склонна да отъждествявам татуировките със затворници, пънкари или хора с високо ниво на самочувствие. Не е задължително да имам характер, покрит с татуировки.
Лена Дънам
Аз и майка ми сме в най-лошата битка, която някога сме водили, която тества концепцията за безусловна любов, да не говорим за елементарното човешко благоприличие. И работата е, че никой не е прав. И двамата следвахме сърцата си и нямахме друг избор, освен да се нараним дълбоко един друг.
Лена Дънам
Като малко дете, неназован страх често ме обземаше. Това не беше страх от нещо осезаемо — тигри, крадци, бездомност — и не можеше да бъде решен с обичайни средства като прегръдка на майка ми или включване на предавания на Никелодеон. Усещането беше студено и се намираше точно под стомаха ми. Това направи всичко около мен да изглежда нереално и опасно.
Лена Дънам
Но аз съм момиче със силен интерес да имам всичко и това, което следва, са обнадеждаващи съобщения от фронтовата линия на тази борба.
Лена Дънам