Добавено |
Бейзболът беше пренесен в Япония от Америка и хората тук започнаха да смятат, че тази игра въплъщава американския дух, е средство за духовно усъвършенстване. Играчите стигнаха до точката, в която бяха готови да направят харакири, ако не им се получеше удар.
Шимада Соджи
Подобни
Какви вестници четем? Само стереотипи и стереотипи! Когато усърден студент се самоубие, винаги се предполага, че жестоката конкуренция на приемните изпити е убила момчето. Това са глупости! Хората никога не са се замисляли какво е истината. Повечето хора водят много скучен живот, опитват се да се оправдаят, като поставят всички останали в категории.
Шимада Соджи
Убийство без мотив е невъзможно. И нашето разследване ще се фокусира върху намирането на мотива за престъплението.
Шимада Соджи
Така че това, което имаме сега, не е демокрация, а само сълзи.
Шимада Соджи
Просто казано, завидното щастие не идва при хората от само себе си, то трябва да бъде извадено със собствените ви ръце! Ето защо, щом една жена мирише на самотна старост, колко просто съчувствие няма да й стигне. Жените инстинктивно усещат кога моралът може да бъде компрометиран.
Шимада Соджи
Много завиждах на Митарай. Колко уверен и комфортен се чувства той, позволявайки си открито да се подиграва на хората и показва с целия си вид, че Япония не може да оцелее без него. Какво му позволява да се държи по този начин?
Шимада Соджи
Истинската справедливост трябва да стои над патриотизма.
Шимада Соджи
Слизайки бавно по стълбите, водещи към имението, те усетиха как всяка стъпка ги връща към обичайната им реалност и душата намира покой. А снегът валеше и валеше.
Шимада Соджи
- Холмс? – Митараи, изобрази на лицето си недоумение. - Това ли е онзи самохвалко, недодялан англичанин, кокаинозависим, неспособен да прави разлика между реалността и илюзиите си?
Шимада Соджи
Играта завърши неуспешно, необходимо е да се обобщи.
Шимада Соджи
Милиони и милиони живи бактерии краткият им живот, водейки своите дребни битки. Те не спират да мислят, че без механизмите на Вселената никой от нас не би съществувал.
Шимада Соджи