Добавено |
После настъпи тишина, която никога досега не беше изпитвал: в нея се чуваха годините.
Паскал Мерсие
Подобни
Той беше ходил по плажа и пожела ледените ветрове да помете всичко, което звучеше като обикновен езиков навик, злонамерен навик, който пречеше на мисленето, създавайки илюзията, че то вече се е случило и намира заключение в кухите думи.
Паскал Мерсие
Лицето на някой, чиито очаквания са били разочароващи, защото другият човек не е направил това, което се очаква и може само да гадае какво може да направи, винаги изглежда малко глупаво, собственикът е неспокоен, защото не знае нищо за това какво очаква трябва да натрупа мускулите му, може да се изкриви.
Паскал Мерсие
Разстоянието между хората се увеличава още повече, когато осъзнаем, че другите ни виждат по различен начин, отколкото изглеждаме пред собствените си очи.
Паскал Мерсие
Какво друго? Това ли идваше от мисли за изтичане на времето и смърт: че изведнъж вече не знаеш какво искаш? Че вече не познаваш собствената си воля? Че сте загубили очевидното запознаване със собствените си желания? И по този начин стана странен и проблем за себе си?
Паскал Мерсие
Но когато се стремим да разберем някой вътре? Това пътуване ли свършва? Дали душата е място на фактите? Или предполагаемите факти са само измамни сенки на нашите истории?
Паскал Мерсие
Така че страхът от смъртта може да се опише като страх да не можеш да станеш този, който е планирал да бъде.
Паскал Мерсие
Почитам Божието слово, защото обичам неговата поетична сила. Ненавиждам Божието слово, защото мразя жестокостта му. Любовта е трудна любов, защото тя трябва непрестанно да разделя яркостта на думите и насилственото словесно подчинение от самодоволния Бог. Омразата е трудна омраза, защото как можеш да си позволиш да мразиш думи, които са част от мелодията на живота в тази част на света? Думи, които ни научиха рано какво е благоговение?
Паскал Мерсие
Ние сме стратифицирани същества, ние сме същества, пълни с бездни дълбини, с душа от неспокоен живак, с чувство, чийто цвят и форма се променят като в калейдоскоп, с който неспирно се тресем.
Паскал Мерсие
Все още съм там, на това далечно място във времето, никога не съм го напускал, но живея разширено в миналото или извън него.
Паскал Мерсие
Хората не виждат по начина, по който виждат къщи, дървета и камъни. Виждате ги в очакване да можете да ги срещнете по определен начин и по този начин да можете да ги превърнете в част от вашето вътрешно аз. Силата на въображението ги оформя така, че да се вписват в собствените желания и надежди...
Паскал Мерсие