Добавено |
Ема се засмя и го похвали, сякаш е на пет години и току-що се е научил да кара колело.
Мая Люнде
Подобни
Взех бележника. Наблюденията са дълга и скучна работа, но винаги са ми доставяли радост, именно наблюденията породиха у мен страст към науката. Как можех да забравя за това?
Мая Люнде
Всяка клетка от тялото ми изгаряше от огън, устата ми беше пресъхнала, кожата на ръцете ми се напука. Страдах от дехидратация, може би защото не пиех достатъчно вода или може би поради постоянни сълзи. Изплаках ги всички, не останаха, изплаках се до сухо.
Мая Люнде
Разбрах, че Том кара към нещо, но все още не можех да разбера какво точно. Сякаш беше пъхнал мозъка ми в кутия и сега го разклащаше.
Мая Люнде
- Мислила ли сте някога, че снегът е вода? — попита Хедвиг. - Не точно. – Не е ли странно, че нещо тежко, тъмно и страшно може да стане толкова светло, светло и красиво?
Мая Люнде
Да видиш пчелите отново, да чуеш познатото бръмчене е като да срещнеш стар приятел.
Мая Люнде
Тилда винаги е била такава - тялото й винаги е отделяло много течности, а не само сълзи. Само долу тя остана тъжно суха и хладна. И все пак тя ми роди осем деца.
Мая Люнде
- Ти го обичаше твърде много — каза тя. - Възможно ли е да обичаш твърде много? - Ти беше същият като всички останали родители. Искаме вашето дете да има всичко. - Да. Исках той да има всичко. - И това е твърде много.
Мая Люнде