 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
...И прелетя над върховете на дърветата. Гората настръхна с върхове от ели, като средновековна армия.
Микаел Ниеми
Подобни
Колко лесно е да се забие в сладкото блато на живота, да пляскаш приятели и съперници по гърбовете на фрака и да мечтаеш за нищо подобно, да не мислиш за нищо друго освен за следващия лавров венец или друг медал... И няма край това, амбицията изисква все повече и повече.
Микаел Ниеми
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Развържете възлите на живота...
Микаел Ниеми
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Две женски души - баба и внучка край величествената река. Струва й се, че вълните се променят, рационализират движението, приемат формата на човешки ембриони. Поток от крехки тела, те протягат малките си ръце към нея, викайки за помощ. Малки, неродени деца.
Микаел Ниеми
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Човек трудно може да свикне с чудо, затова е чудо. Това, което е познато, вече не е чудо.
Микаел Ниеми
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Това не са заключения, а разсъждения, Джуси. А за органите на реда разсъждението не предизвиква нищо друго освен раздразнение. Така беше и така ще бъде.
Микаел Ниеми
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Болка в главата. Позната история, въпреки че главоболието все още е по-добро от депресията, тя вече разбра това. Всяка болка е по-добра от бавна смърт под завивките.
Микаел Ниеми
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Водата има тенденция да слиза, това е нейната природа, смисъл и същност - да слиза. Природата на водата няма чувство за постижение, тя винаги има тенденция да се спуска, както преди милиони години.
Микаел Ниеми
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
- Голяма ли е земята? - Ужасно голяма, - каза бащата. - Но има ли край? - Има. В Китай.
Микаел Ниеми
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Работата сама по себе си прави ли човек добър?
Микаел Ниеми
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Есента... като слизане от планина. Отначало е нежно, после става все по-стръмно и след това скала - и летиш в бяла тишина и не знаеш кога и как ще свърши този полет.
Микаел Ниеми
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |