Добавено |
Кой е по-щастливият художник? Този, който никога не е опитвал? Или този, който се опита и се провали?
Бенедикт Уелс
Подобни
Първите коли дойдоха и засвириха клаксона ми, докато все още бях по средата на пътя. Не че исках да ме прегазят, но го приех малко повече от обикновено.
Бенедикт Уелс
Ами ако няма време? Ако всичко, което преживявате, е вечно и ако времето не ви подминава, а само вие самите в това, което сте преживели?
Бенедикт Уелс
Дори повече от братята и сестрите си, се чудех до каква степен ме определят събитията от детството и юношеството ми и едва много късно разбрах, че аз самият съм единственият архитект на своето съществуване. Това съм аз, когато позволявам на миналото си да ми влияе и, обратно, също толкова, когато му се противопоставям.
Бенедикт Уелс
Времето не е линейно, както и спомените. Помниш все повече от онова, което ти е емоционално близко.
Бенедикт Уелс
През целия си живот сигурно съм мислил хиляди пъти за тази последна целувка и последната й прегръдка, миризмата и успокояващия й глас. Толкова често съм мислил за това, че вече не съм сигурен, че е истина.
Бенедикт Уелс
- Мразя да ти казвам отново, но не можеш да върнеш миналото или да го промениш, - каза брат ми по телефона.
Бенедикт Уелс
И разбира се, нищо от това нямаше нищо общо с това, което се случи по-късно, но от онази нощ аз оценявам малко повече безгрижните моменти.
Бенедикт Уелс
Всичко това е като семе. Училището, интернат, какво се случи с родителите ми. Всичко това е посято в мен, но не виждам какво прави от мен. Реколтата идва само когато съм пораснал и тогава е твърде късно.
Бенедикт Уелс
Чудя се кога всичко е започнало да се обърква и дали може да е тръгнало по грешния път от самото начало.
Бенедикт Уелс
Може би ако цял живот сте вървили по грешен път, тогава това е бил правилният път?
Бенедикт Уелс