Да говориш за чувства е като да се опитваш да предадеш музика с думи. Това е невъзможно!
Тадеуш Доленга-Мостович

4

Споделяне

Добавено преди 2 години

...съдбата вечно подхвърля на пътя ми разни жертви на чувствата.
Тадеуш Доленга-Мостович

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Най-удивителното чувство, доколкото знам, е копнежът. Човек има впечатлението, че е напълно погълнат от заобикалящата го действителност, спокоен с околната среда, зает с новите си проблеми. И изведнъж ослепителна светкавица: нечие лице, нечии очи, нечии очи и уста.чувстваш с шокиращ реализъм и осъзнаваш, че всичко, което те заобикаля е маловажно, безразлично, дори грозно. Грозно точно защото ни отдалечава от тези ръце, от тази уста. Знаеш сърдечната болка, този физически болка, че раздира гърдите ни, кратка и яростна?...
Тадеуш Доленга-Мостович

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Там, където при жената започва любовта, там свършват всички принципи.
Тадеуш Доленга-Мостович

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Възрастта не е само въпрос на време, но и на развоя на индивида в същото това време, въпрос на постиженията на индивида вътре в него и извън него. Въпрос на умственото му и духовно съзряване, въпрос на общественото положение.
Тадеуш Доленга-Мостович

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Който не умее да използва природните си данни, той ги прахосва, което означава, че е прахосник и негодник.
Тадеуш Доленга-Мостович

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Има закони, които карат сърцата да бият в унисон, всеки ги усеща и всеки ги разбира.
Тадеуш Доленга-Мостович

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Лоши хора... Други дори не съществуват. Или са едни дебели говеда, които си пазят плячката и ядат собствената си мазнина, или са едни бесни кучета, които те хващат за гушата! Други не съществуват.
Тадеуш Доленга-Мостович

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Обзе го някакъв блажен, подобен на сън мир. Сега вече знаеше всичко, сега нямаше съмнение. Да, той ще се ожени за нея. И тогава ще принадлежи само на него, ще остане с него завинаги. Край на неговото хвърляне, край на безпокойството, край на съмнението и страданието.
Тадеуш Доленга-Мостович

4

Споделяне

Добавено преди 2 години

Единият не може да бъде повален с удар с тояга по главата, но другият се подхлъзва на черешова костилка и си чупи главата.
Тадеуш Доленга-Мостович

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Обичам те, Беата. Всеки ден те обичам повече. И тази любов няма да ме остави да умра.
Тадеуш Доленга-Мостович

5

Споделяне

Добавено преди 2 години