Добавено |
Всеки ден ще бъде едно и също нещо: на здрач започвам да се чувствам меланхолична и замислена.
Кларис Лиспектор
Подобни
О, да живееш е толкова неудобно. Всичко притиска: тялото изисква, духът никога не спира, да живееш е като да си уморен, но да не можеш да заспиш – да живееш е разстройващо. Не можеш да се разхождаш гол, нито тялом, нито духом.
Кларис Лиспектор
Плод от едно и също дърво ли сме? Не - Анджела е всичко, което исках да бъда и никога не съм била. Какво е тя? Тя е морските вълни. Докато аз съм гъста и мрачна гора. Аз съм в дълбините. Анджела се разпръсква на искрящи фрагменти. Анджела е моето световъртеж. Анджела е моят отзвук.
Кларис Лиспектор
Реалността преди моя език съществува като немислима мисъл... животът предхожда любовта, телесната материя предшества тялото и един ден от своя страна езикът ще предшества притежаването на мълчание.
Кларис Лиспектор
Не искам красота, искам идентичност.
Кларис Лиспектор
Постигам простота само с огромни усилия.
Кларис Лиспектор
Аз не съм синоним - аз съм собствено съществително.
Кларис Лиспектор
Исках да знам: след като си щастлив, какво се случва? Какво следва?
Кларис Лиспектор
Искам да си взема. И като птица пея алилуя във въздуха. И моята песен не принадлежи на никого. Но нито една страст, претърпяна в болка и любовта не е последвана от алилуя.
Кларис Лиспектор
Отвъд мисълта, че достигам състояние. Отказвам да го разделя на думи - и това, което не мога и не искам да изразя, се оказва най-тайната от моите тайни. Знам, че ме е страх от моментите, в които не използвам мисълта и това е моментно състояние, което е трудно да се достигне и което, напълно тайно, вече не използва думи, с които се произвеждат мислите. Не използвате ли думи, за да загубите самоличността си? Губи ли се във вредните основни сенки?
Кларис Лиспектор
Изричането на безсмислени думи е моята голяма свобода.
Кларис Лиспектор