- Трябва да си вървя, Меги - каза й той нежно.
Сега очите станаха по-остри, по-светли, устата й се изкриви болезнено.
- Така си и знаех! Интересно, защо мъжете в живота ми все бързат да се изпокрият като дървесни червеи!
Той трепна.
Колийн Маккълоу

Подобни

Никои амбиции не са толкова благородни, че да оправдаят едно разбито човешко сърце.
Колийн Маккълоу

Заболя ме, че не ме потърси толкова време. Не съм искала да ми казваш, че ти липсвам, а просто да покажеш, че ме помниш.
"Птиците умират сами", Колийн Маккълоу

Страшно е един - единствен човек да означава толкова много и толкова различни неща.
Колийн Маккълоу

Има жени, които докосват всяка твоя клетка... Жени, които обезличават всички други... Жени, които преобръщат целия ти свят и те карат да покажеш най-доброто от себе си... Жени, които ако излязат от живота ти - те оставят опустошен и полужив. А ако успееш да ги запазиш - превръщат живота ти в рай...
Колийн Маккълоу

Казваш, че ме обичаш, но нямаш представа какво е любов; само редиш думи, които си научил наизуст, защото ти се струва, че звучат добре!
Колийн Маккълоу

Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не и останат сили да издаде нито звук повече. Но ние - когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.
Колийн Маккълоу

Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата.
Колийн Маккълоу

Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички спомени, дори и с онези, свързани с много любов; сякаш в самите нас протича някакъв несъзнателен лечебен процес, който оздравява раните въпреки отчаяната ни решимост никога да не забравим...
Колийн Маккълоу

Невежеството е капан, където се крие пътят към грешните решения.
Колийн Маккълоу

Същността не е в богатството и не е в славата, а в това да разкриеш себе си.
Колийн Маккълоу