Добавено |
- Човешката ръка - каза той с този спокоен глас, който използваше за лекции, - е това, което най-много ни отделя от животните, знаеш ли това?
Меган Шепърд
Подобни
Стомахът ми се стегна. Господи, това ли правеха нормалните момичета? Преструвайте се на слабост?
Меган Шепърд
Любопитството потръпна по гръбнака ми.
Меган Шепърд
- Това е експеримент - казах аз. - Трябва да оцените това като човек на науката.
Меган Шепърд
Той си тръгна бавно, сякаш трябваше да се отдръпне, преди да направи нещо нередно. Все по-голяма част от мен искаше той да е останал.
Меган Шепърд
Какво знаеше тя за Шварцвалд? Само това, което бе успяла да почерпи от картите в библиотеката и от приказките на Люк: замъци, скрити в долините. Дървета високи като градски сгради. Вълци, елени и мечки. Луди принцове, които се удавиха в езера. Нито една от книгите на Мада Витора не описва древна академия дълбоко в гората, място, където винаги вали сняг, където момичетата искаха магия достатъчно силно, за да умрат за нея.
Меган Шепърд
Това раздразни Анук - те никога не трябва да бъдат нищо друго освен себе си.
Меган Шепърд
Усещах как кръвта нахлува към бузите ми. Монтгомъри беше получил цветята. Някъде вчера той бе набрал диви цветя, както правеше преди, когато посещавахме братовчеди в провинцията.
Меган Шепърд
Един писък нахвърли гърлото ми, но така и не го чух. Потънах в гостоприемна тъмнина.
Меган Шепърд
За момент той подпря ръка на вилите, дъхът му беше накъсан. Кичури коса избягаха от опашката и паднаха над очите му, правейки го да изглежда див, неопитомен. Той се беше променил толкова много от това тихо момче. Трябваше да го направи, израснал с чудовища като приятели.
Меган Шепърд
Това, което мразиш, е това, което си. Животно, точно като мен. Не се преструвайте, сякаш никога не сте си го представяли – тръпката от лова. Без придружители, без копринени чорапи, нищо не ви задържа. Разкъсвайки града, сякаш се върнахме на този остров, усещайки как кръвта ви кипи, пулсът ви ускорява. Ти завиждаш за свободата ми. Ти сам го каза веднъж.
Меган Шепърд