 1
|
 Споделяне
|
Добавено |
... бурята с рев изтри целия пейзаж, всички посоки, небето, хоризонта, дори самото време...
Йон Калман Стефансон
Подобни
Адът има ръце, но няма кой да го прегърне.
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
В света има твърде много несправедливости и въпреки това всеки допринася за себе си.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Те чуха как Хелга се приближава с пъргава, но спокойна стъпка; някои така вървят, сякаш нищо не може да ги извади от равновесие или обърка по пътя им, а други са целите изтъкани от съмнения. Както виждаш, стъпките говорят много за човека: ела при мен и тогава може би ще знам дали те обичам.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
...а пък Емил Зола издал роман, сто хиляди екземпляра се продали в първите три седмици. Момчето вдига глава за момент и се опитва да си представи как сто хиляди души четат една и съща книга- но едва ли е възможно човек да си представи такова множество, особено ако живее тук, в близост до полярния кръг.
Йон Калман Стефансон
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Думите могат да имат силата на тролове и да убиват богове, могат да спасяват животи и да ги унищожават. Думите са стрели, куршуми от пушки, митологични птици, които преследват боговете, думите са незапомнени риби, които намират нещо плашещо в дълбините, понякога ширината им е такава, че могат да прегърнат света, а също и небето, по-често думите са нищо, счупени парцали, пробити от лед, безполезни произведения, лесно унищожени от смъртта и мизерията.
Йон Калман Стефансон
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Но аз не умея нищо, изпусна се момчето.
Йон Калман Стефансон
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Смъртта натоварва с отговорност.
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
За съжаление не съм обикновена, и за съжаление не съм момиче.
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Големи умове по света са развивали теории за човека и космоса или са откривали планети и творили стихове, а императори, царе и пълководци са рушили живота около себе си, и така историята е минавала през възходи и падения по целия свят, годините се събирали във векове, а през цялото това време жените в този край на света са се събуждали преди Бог и мъжете, за да коленичат пред огнището и да разпалят съчките, оставени в жарта миналата вечер. Сутрин могат да изгубят повече от час, докато събудят огъня, и продължават да раздухват жарта, докато по кожата избие пот; раздухват и не се отказват, защото какво е животът без огъня в студа наоколо?
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Защо вече не ми доставя удоволствие да я гледам? Някога самият живот означаваше да се събужда до нея, да усеща плътното тяло, да обгръща тежките гърди, дори само за да ги подържи и да каже няколко думи, просто да подхвърли нещо и тя да отговори в същия дух, бе толкова хубаво.
Йон Калман Стефансон
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |