Като офицер Дейв. Той никога не е казвал много за живота си, но мога да кажа, че е белязан. И той знае, че и аз съм белязан. Раненият винаги разпознава ранения. Можем да се подушим.
Шърман Алекси

Подобни

Разбрах, че може да съм самотно индианско момче, но не бях сам в самотата. Имаше милиони други американци, които бяха напуснали родните си места в търсене на мечта.
Шърман Алекси

Когато една чаша стои на масата тук, хората не се чудят дали е наполовина пълна или наполовина празна. Те просто се надяват да е добра бира.
Шърман Алекси

Нищо наистина не се случва, знаете ли. Животът е безкрайно малък, нарастващ и несъществен.
Шърман Алекси

Нарисувах, защото думите бяха твърде непредсказуеми.
Шърман Алекси

Надявах се и се молех някой ден да ми простят, че ги напуснах. Надявах се и се молех някой ден да си простя, че ги напуснах.
Шърман Алекси

Все повече и повече той чуваше гръбнака си да играе игрички през кожата му, пеейки стари прашни думи, думите от всичките му години.
Шърман Алекси

Гадно е да си беден и е гадно да чувстваш, че по някакъв начин заслужаваш да си беден. Започваш да вярваш, че си беден, защото си глупав и грозен. И тогава започваш да вярваш, че си глупав и грозен, защото си индиец. И тъй като си индиец, започваш да вярваш, че си обречен да бъдеш беден. Това е грозен кръг и нищо не можете да направите по въпроса.
Шърман Алекси

Нещата бяха станали толкова интензивни, толкова болезнени, че тялото ми просто излезе. Да, умът, душата и сърцето ми проведоха бърза среща и гласуваха за затваряне за няколко ремонта.
Шърман Алекси

Знаех, че се държа идиот. Но си помислих, че ако продължа да бъда идиот, ако всъщност не приемам истината, тогава истината ще стане фалшива.
Шърман Алекси

Вместо това се събудих рано на следващата сутрин, преди изгрев слънце, и излязох в света. Минах покрай колата си. Стъпих на тротоара, все още топъл от слънцето от предишния ден. Започнах да вървя. Бос пътувах нагоре по реката към мястото, където съм роден и някой ден ще умра. В този момент, ако беше разбил сърцето ми, можеше да погледнеш вътре и да видиш тънките бели скелети на хиляда сьомги.
Шърман Алекси