 1
|
 Споделяне
|
Добавено |
Все още има много бели планини за преминаване, но аз съм на път за вкъщи.
Ма Дзиен
Подобни
Когато писмената и изговорената дума бъде цензурирана, градският пейзаж се превръща в единствената физическа връзка на нацията с миналото.
Ма Дзиен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако видят жена, за която подозират, че е незаконно бременна, се нахвърлят върху нея и я завличат в клиника за аборт. Те получават по петдесет юана за всяка жена, която доведат.
Ма Дзиен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако има път пред мен, ще го следвам. Нямам нищо против къде отива, стига да ме води напред.
Ма Дзиен
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Хората тук оредяват с увеличаването на надморската височина. Тибетците в тази част са ниски и мудни. Всички подвижни неща - облаците, стадата, кучетата, разветите знамена, жената, която крачеше с дете на гърба, и аз, бродягата, който тъкмо пристигаше - мърдахме като на забавен каданс.
Ма Дзиен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Всичко, което бях, нося със себе си, всичко, което ще бъда, лежи в очакване на пътя напред. Искам да мисля на крака, да живея в бягство.
Ма Дзиен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Имах предвид, че китайският народ не е наясно със собствения си капан. Те вярват, че живеят в свободно общество, но не осъзнават колко много са наблюдавани и контролирани, колко информацията, която получават, е ограничена и изкривена, докато не излязат от линията, тоест и не почувстват тежката ръка на държавата пада върху тях.
Ма Дзиен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато родителите ни са живи, те стоят пред нас, блокирайки погледа ни към смъртта. Но след като те си тръгнат, ние се озоваваме на ръба на скалата.
Ма Дзиен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Никой път не е самотен, всички стъпваме през начало и край на други хора.
Ма Дзиен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Живите днес китайци са прераждания на мъчители. Онеправданите души от миналото ще ни преследват завинаги. Ние трябва да платим за греховете на нашите предци.
Ма Дзиен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Пекинска кома ми отне 10 години, за да завърша. Първите няколко години писах много малко. Един-единствен повтарящ се образ блокираше напредъка ми: мъж, лежащ гол на желязно легло, врабче кацнало на ръката му, гърдите му бяха осветени от студен лъч светлина. Тези 10 години бяха борба да докажа на себе си силата и значението на този единствен лъч светлина.
Ма Дзиен
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |