Струва си да се опитаме да разберем вътрешния живот на друг човек и много скоро откриваме, че светът е споделен с нас от напълно неразбираеми, променливи и неясни създания. Сякаш самотата е абсолютно и непреодолимо условие за съществуване.
Енрике Вила - Матас

Подобни

Смешно е как възприятията за другите се променят толкова лесно от един ден на следващия.
Енрике Вила - Матас

Въпреки че би било добре да не забрави, че мъдрият човек е този, който монотизира съществуването, защото тогава всеки малък инцидент, ако знае как да го прочете литературно, има чудесен характер за него.
Енрике Вила - Матас

Затова пиша. Поради тази причина и защото намирам удоволствие да бъда скрит и защото съм разочарован завинаги от живота.
Енрике Вила - Матас

Самият свят е сладък и се нуждае от истински емоции. Тук човек няма какво да прави без алкохол.
Енрике Вила - Матас

Не знам, човек трябва от време на време да мисли, че не всички непознати около нас са ужасни същества.
Енрике Вила - Матас

Животът е твърде кратък, за да живеем достатъчен брой преживявания, необходимо е да ги откраднем.
Енрике Вила - Матас

Това, което прави живота поносим, е идеята, че можем да изберем кога да избягаме.
Енрике Вила - Матас

Стареенето е катастрофа. Логичното би било всички онези, които виждат как животът им намалява, да крещят от ужас, да не се примирят с бъдещето на висяща челюст и непоправимо лигавене, а още по-малко с това брутално разбиване, което е смъртта, защото умирането се разкъсва на хиляди парчета които започват да се разпръскват завинаги без свидетели.
Енрике Вила - Матас

Когато човек знае, че скоро ще изчезне, той не се притеснява с прекалена учтивост по отношение на този, когото мрази с всяко влакно на душата си.
Енрике Вила - Матас

...без памет, животът би бил още по-мъчителен, макар че може би е още по-мъчително да осъзнаем, че колкото повече нараства паметта ни, толкова повече нараства и смъртта ни. Защото човекът не е нищо повече от машина за запомняне и забравяне, че върви към смъртта. И не казвам това тъжно, защото е вярно също, че паметта, маскирайки се като живот, превръща смъртта в нещо фино и слабо.
Енрике Вила - Матас