Всичко това беше малко: истинската присъда беше да не се потапя веднага в локвите на кръвта на седмия кръг; не трябваше да търпи ударите на кентаврите всеки път, когато искаше да се изправи. Присъдата беше да бъдеш млад и жив и да не можеш да умреш или да обичаш в тези ничии земи.
Мемпо Джиардинели

Подобни

Първо беше Де Куинси, както се казваше, а след това Достоевски, който посочи, че хората, проявявайки цинизъм или безделие, се радват на престъпността. Някъде в нас се наслаждаваме с възхищение на ужаса на едно убийство. Можем да го осъдим по-късно и ще бъдем непримирими съдии, но в началото престъплението ни заслепява, шокира ни до степен на възхищение.
Мемпо Джиардинели

Тя го видя в това огледало, пред леглото, което й върна собствения й образ без риза, полугол, с онова петно ​​на врата, което й напомняше за страстта на Арасели, нейното ухапване, нейното засмукване. Синина, която беше свидетелство за случилото се, за това, което беше направил. Но ефимерно свидетелство, каза си той, защото това се случва, след няколко дни следите изчезват; другото е това, което не излиза, това, което е вътре, остава. Няма възможна симулация за дълбока тъга, защото тъгата не оставя синини.
Мемпо Джиардинели

...Разбрах, че смъртта може да бъде и дълъг тих разговор със самия себе си, многократен воден звук, изобилие от свои и чужди монолози, вечни, повтарящи се, но винаги оригинални. Като изкуство. И се чувствах наистина добре.
Мемпо Джиардинели

Където и да отида, колкото и далеч да ме отведе, колкото и да съм далеч, ти ще дойдеш за мен и ще ме заведеш у дома.
Мелъни Гидиън

Това, което веднъж си изгубил, друг път ще се случи да го намериш.
Аделберт фон Шамисо

Несправедливо се оплаква от морето този, който е претърпял корабокрушение повторно.
Джордж Хърбърт

Проблемът е, че проблемът се превърна в проблем.
Ойген Руге

За всичко хубаво трябва да платиш: или преди, или после.
Мери Рено

Помраченият разум обръща глава към слънцето - и не вижда нищо, тоест не вижда въобще.
Пол Мишел Фуко

Болните общества изтласкват от себе си авантюристите като гроздови зърна.
Фредерик Пол