Вярата ще премине и надеждата ще премине, когато вярата се превърне във видение и надеждата в притежание, но любовта никога няма да премине.
Антоний Сурожки

Подобни

Тези места, дори и да не са многобройни, трябва да са ценни за нас, защото казват, че има нещо в нас, където ние и Христос сме един дух, едно сърце, една воля, една мисъл, че вече сме свързани с нещо с Него, вече са станали нещо Негово.
Антоний Сурожки

Струва ни се, че мълчанието е скучно нещо, но ако веднъж силно изпитате това, което тишината дава, тогава копнежът за мълчание започва...
Антоний Сурожки

Животът разделя близките и близките далеч, но сърцата остават неразделно обединени от такава любов, която само на небето може да цъфти с пълна радост и да блести с пълната си слава.
Антоний Сурожки

Мислете повече, отколкото четете.
Антоний Сурожки

Колко пъти сте ми казвали, че мечтаете да можете да спрете времето, за да можете да бъдете, вместо да правите. Никога не си го правил. Бог го направи за теб. Време е да бъдеш.
Антоний Сурожки

Запомнете до края на живота си: дали живеете или не, това НЕ е важно не само за другите, но и НЕ трябва да е важно за вас. Единственото, което има значение, е за какво живееш и за какво си готов да умреш.
Антоний Сурожки

Изключително важно е да запомните, че любовта е реалистична докрай, че обхваща човек напълно и че тя вижда, тя е зряща, но вместо да осъди, вместо да се откаже от човек, тя плаче над обезобразяването и е готова да я посвети живот на всичко, което беше болно, покварено, поправено и изцелено.
Антоний Сурожки

Вече казах, че човек не е обичан за нищо, а че, напротив, той може да стане значим, прекрасен човек, защото е обичан.
Антоний Сурожки

...Ако искаме нещо в нашите молитви, трябва да го направим сами с цялата си сила, целия си разум и целия ентусиазъм, който можем да вложим в нашите действия, и цялата смелост и енергия, които имаме. Освен това, ние го правим с цялата сила, която Бог ни дава.
Антоний Сурожки

В по-голямата си част е по-лесно да лекувате собствената си болест спокойно и смело, отколкото болестта на скъп човек, когато той страда почти непоносимо и отива към смъртта си.
Антоний Сурожки