Добавено |
Утре дори някои ще кажат, че съм приятен тип, че съм много по-добър, отколкото говорят за мен.
Филип Бесон
Подобни
Имах впечатлението, че те са като парчета от пъзел, твоите романи, просто трябваше да ги сглобиш и това оформи разбираема картина.
Филип Бесон
Хората, които са блъснати до смърт от кола на пътя, понякога го правят нарочно, сами се хвърлят под колелата, тази версия е особено вероятна, когато инцидентът изглежда неразбираем и всички твърдят, че е можело да бъде избегнат.
Филип Бесон
...безсмислено е да се бориш с неизбежността. И ако се борим, все пак накрая ще ни превземе.
Филип Бесон
Той си тръгна, без предварително да даде извинение за нечистата им съвест.
Филип Бесон
...ние сме от различни светове. Светове, които нямат нищо общо.
Филип Бесон
Подбира думи. Не искам той да ги казва. Не искам да ги чувам. Можете също така да откажете да чуете думи, които нараняват, както конят отказва да превземе преграда.
Филип Бесон
Мисля, че го обичам заради тази самота, че това ме тласна към него. Обичам неговата дистанцираност, неговата неангажираност с външния свят. Такава уникалност ме трогва.
Филип Бесон
Аз съм в това състояние на еднопосочно желание. Усещам как това желание се рои в корема ми и се движи по гръбнака ми. Но трябва постоянно да го сдържам и компресирам, за да не ме издаде пред другите. Защото вече разбрах, че желанието е видимо.
Филип Бесон
Разбра, разбира се. Той знае на какво дължи интереса ми към него. Но защо това е достатъчно, за да го накара да остане? Особено след като той сам го каза: той често се споменава за тази връзка, може да е уморен от нея. Не изразява умора. Продължавай да се усмихваш. И сам дава обяснението за приемането на моята покана. Казва: сигурно много си го обичала, за да ме гледаш така.
Филип Бесон
Защото в крайна сметка човек непременно е егоист в траура, егоист и сам; никой не може да ни достигне там. Някои се опитват да се приближат, да направят крачки в нашата посока, търсят думи, жестове, но това нищо не тежи, това е вятър, пясък. Там сме в абсолютна, недосегаема самота.
Филип Бесон