Добавено |
Промяната е повсеместна. Само: елементарните процеси не могат да бъдат подредени по обща последователност от моменти. При изключително малкия мащаб на квантите на пространството танцът на природата не се развива до ритъма, който се поддържа от палката на един-единствен оркестров диригент: всеки процес танцува самостоятелно със своите съседи, следвайки собствения си ритъм. Изтичането на времето е присъщо на света, то се ражда от самия свят, от отношенията между квантовите събития, които са светът и които сами генерират своето собствено време.
Карло Ровели
Подобни
Това е като точката, където дъгата докосва гората. Смятаме, че можем да го видим, но ако отидем да го търсим, го няма.
Карло Ровели
На студент, посещаващ лекции по обща теория на относителността сутринта, а на други по квантова механика следобед, може да бъде простено, че си мисли, че преподавателите му са глупаци или са пренебрегвали да общуват помежду си поне век.
Карло Ровели
Илюзорен ли е ежедневният спектакъл на въртяща се вселена? Не, реално е, но не включва само космоса. Това включва връзката ни със слънцето и звездите. Разбираме го, като се запитаме как се движим. Космическото движение възниква от връзката между космоса и нас самите.
Карло Ровели
Уликите ни насочват към правилния път към правилната теория. Силно доказателство е това, което впоследствие ни позволява да се доверим дали изградената от нас теория е добра или не.
Карло Ровели
Нещата се променят само във връзка едно с друго. На фундаментално ниво няма време.
Карло Ровели
Може би ние все още не сме се научили да го гледаме от правилната гледна точка, която би разкрила скритата му простота.
Карло Ровели
За първи път в историята на човечеството се прави експеримент. Експерименталната наука започва с Галилей.
Карло Ровели
Нещата просто се променят едно спрямо друго. В основната структура на света няма време. Усещането за течение на времето е само приблизително и е валидно само в нашия макроскопичен диапазон на размерите.
Карло Ровели
Непълнотата и несигурността на нашето знание, нашата несигурност, висяща над бездната на необятността на това, което не знаем, не обезсмисля живота: прави го интересен и ценен.
Карло Ровели
Защото всичко, което започва, трябва да свърши. Това, което ни кара да страдаме, не е в миналото или бъдещето: то е тук, сега, в паметта ни, в нашите очаквания. Копнеем за безвремието, търпим преминаването на времето: ние страдаме от времето. Времето страда.
Карло Ровели