Добавено |
Главите ни се срещнаха, очите ни се кръстосаха, прозорецът към двора беше отворен, прошепнах в ухото му и той започна да плаче в косата ми, плачеше като дете, погалих го, докоснат от плача му, че се отвори такъв, какъвто наистина беше, наемете ризата му и изложите сърцето му като картините на Исус, окачени над леглата в селските къщи.
Бохумил Храбал
Подобни
...защото истински мисли идват отвън и пътуват с нас като супата с юфка, която вземаме на работа; с други думи, инквизиторите напразно палят книги. Ако една книга има какво да каже, тя изгаря от тих смях, защото всяка книга, която си струва солта, се насочва нагоре и извън нея.
Бохумил Храбал
Небето не е хуманно и животът е над мен, и под мен, и вътре в мен също.
Бохумил Храбал
Едва докато сме напълно смачкани, ние не показваме от какво сме направени.
Бохумил Храбал
Небето не е човешко, а животът над мен и под мен и в мен също.
Бохумил Храбал
И, колкото и да е странно, играта с бебето му изглежда подновява силата му, макар и не толкова силата в ръцете му, колкото силата в душата му.
Бохумил Храбал
Едва когато сме напълно смачкани, ние показваме от какво сме направени.
Бохумил Храбал
Небето в никакъв случай не е хуманно, както мислещият човек не е хуманен: не че не иска, но е несъвместимо с неговите концепции.
Бохумил Храбал
Десет пъти на ден, всеки ден, се чудя, че съм се скитал досега, а след това, отчужден от себе си, непознат за себе си, се прибирам у дома.
Бохумил Храбал
...този любовник вече я обича само с душата си, но вместо това й извайва паметник, на който тя ще се възхищава в собствената си градина през целия си живот, а след смъртта този ангел ще застане на гроба й, като преспапие на гроба.
Бохумил Храбал
Добрата книга винаги е обърната някъде навън.
Бохумил Храбал