Когато живеем като аматьори, ние бягаме от нашето призвание – тоест нашата работа, нашата съдба, задължението да станем нашата най-истинска и най-висша същност.
Стивън Пресфийлд

Подобни

Невежеството и арогантността са незаменими съюзници на художника и предприемача. Тя трябва да е достатъчно невежа, за да няма представа колко трудно ще бъде начинанието й и достатъчно самонадеяна, за да повярва, че може да се справи така или иначе.
Стивън Пресфийлд

Когато сядаме всеки ден и вършим работата си, силата се концентрира около нас... Идеите идват. Прозренията се натрупват.
Стивън Пресфийлд

Съпротивата ще ви каже всичко, за да ви попречи да си вършите работата.
Стивън Пресфийлд

Ако сме родени да съборим реда на невежеството и несправедливостта на света, нашата работа е да го осъзнаем и да се заемем с работата.
Стивън Пресфийлд

Подобно на намагнетизирана игла, плаваща върху повърхността на масло, Съпротивата неизменно ще сочи към истинския Север – което означава, че призивът или действието, които най-много иска да ни попречи да извършим. Можем да използваме това. Можем да го използваме като компас. Можем да навигираме чрез Съпротивата, оставяйки я да ни води към това призвание или действие, което трябва да следваме преди всички останали. Основно правило: Колкото по-важно е едно обаждане или действие за еволюцията на нашата душа, толкова по-голяма съпротива ще изпитваме към преследването им.
Стивън Пресфийлд

По-добре е да си на арената и да бъдеш стъпкан от бика, отколкото да си горе на трибуните или на паркинга.
Стивън Пресфийлд

Разликата между аматьор и професионалист е в техните навици. Аматьорът има аматьорски навици. Професионалистът има професионални навици. Никога не можем да се освободим от навика. Но можем да заменим лошите навици с добри.
Стивън Пресфийлд

Страхът не изчезва. Воинът и артистът живеят според един и същи кодекс на необходимост, който диктува, че битката трябва да се води отново всеки ден.
Стивън Пресфийлд

Последното нещо, което искаме, е да останем такива, каквито сме.
Стивън Пресфийлд

Възможно е човешката раса да не е готова за свобода. Въздухът на свободата може да е твърде рядък, за да го дишаме... Парадоксът изглежда е, както Сократ показа отдавна, че истински свободният индивид е свободен само до степента на собственото си самообладание. Докато онези, които не искат да управляват себе си, са осъдени да намерят господари, които да ги управляват.
Стивън Пресфийлд