 1
|
 Споделяне
|
Добавено |
Дойдох само за да върна книгата...
Йон Калман Стефансон
Подобни
Голяма привилегия е да имаш конкретна цел. Много хора минават през живота, без дори да осъзнават за кратко смисъла. Те се придвижват напред, доколкото могат, транспортирани от един шанс до друг, целувка тук, сълза там, няколко ласки, самота, разочарования. Те никога нямат и най-малка представа защо, цел, дестинация. Тези, които живеят съществуването си по този начин, със сигурност могат да изпитат няколко часа щастие, но те са плод на случайността, те се случват случайно, са въпрос на късмет, а не на реколтата.
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Живото тяло е удивително. Но от момента, в който сърцето спре да бие, да тласка кръв, когато искрите от спомените и мислите угаснат, тогава то престава да удивлява и се превръща в нещо, за което не искаме да намерим, дума. Нека оставим това на науката. И после на пръстта.
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Птиците по стените са изрисувани толкова ярко, че съседската котка, жълто копеле, което вече ни е ограбило излишно много птици, скочи многократно срещу сградата през първите няколко седмици, можете ясно да я видите на главата и някога оттогава той никога не се върна във форма на нападенията си и след това отново заяви, че изкуството няма влияние върху живота.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Без хляб умираме, а без мечти повяхваме. Обикновено важните неща не са сложни, но едва със смъртта стигаме до този очевиден извод.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
... бурята с рев изтри целия пейзаж, всички посоки, небето, хоризонта, дори самото време...
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Адът има ръце, но няма кой да го прегърне.
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
В света има твърде много несправедливости и въпреки това всеки допринася за себе си.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Те чуха как Хелга се приближава с пъргава, но спокойна стъпка; някои така вървят, сякаш нищо не може да ги извади от равновесие или обърка по пътя им, а други са целите изтъкани от съмнения. Както виждаш, стъпките говорят много за човека: ела при мен и тогава може би ще знам дали те обичам.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
...а пък Емил Зола издал роман, сто хиляди екземпляра се продали в първите три седмици. Момчето вдига глава за момент и се опитва да си представи как сто хиляди души четат една и съща книга- но едва ли е възможно човек да си представи такова множество, особено ако живее тук, в близост до полярния кръг.
Йон Калман Стефансон
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Думите могат да имат силата на тролове и да убиват богове, могат да спасяват животи и да ги унищожават. Думите са стрели, куршуми от пушки, митологични птици, които преследват боговете, думите са незапомнени риби, които намират нещо плашещо в дълбините, понякога ширината им е такава, че могат да прегърнат света, а също и небето, по-често думите са нищо, счупени парцали, пробити от лед, безполезни произведения, лесно унищожени от смъртта и мизерията.
Йон Калман Стефансон
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |