Тя отново беше до него, като обсебваща песен, като няколко редове от детско стихотворение, което упорито не искаше да напусне паметта му. Тази болка не искаше да си отиде.
Анни Пруу

Добавено
Предишен Следващ

Подобни

Дългата линия на хоризонта и неспокойното, движещо се море бяха като врати, които ту се отварят, ту се затварят отново.
Анни Пруу

Добавено

Знаеш ли, понякога ми липсваш толкова много, че няма никакви сили.
Анни Пруу

Добавено

Когато човек остарее, той чувства, че мястото, от който е започнал неговият живот, го дърпа все по-силно и силно.
Анни Пруу

Добавено

Само земята и небето са важни. Само безкрайно повтарящата се сутрешна светлина. Започвате да виждате, че Бог не ни дължи нищо повече от това.
Анни Пруу

Добавено

Истинските приятели се срещат по-рядко от белите мухи...
Анни Пруу

Добавено

Когато нямаш нищо, няма какво да губиш.
Анни Пруу

Добавено

Беше септември, месецът на намаляващите дни и охлаждащите се води.
Анни Пруу

Добавено

Всичко, абсолютно всичко изглеждаше многообещаващо.
Анни Пруу

Добавено

Миналият живот беше твърде малък за тях и вече не им подхождаше.
Анни Пруу

Добавено

На нас никога не ни достига време.
Анни Пруу

Добавено

Вижте още

Разни цитати, мисли и мъдрости Цитати за природата Цитати за хората Цитати за приятелството Цитати за живота
Цитати за времето Цитати за грешките Цитати за избора Цитати за думите Цитати за нощта