 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
- О, това е обикновен прагматизъм, татко. Нарича се реален свят. Ако откажем да правим бизнес с морално съмнителните, обемът на сделките ще намалее наполовина и добрите момчета като нас ще се окажат бедни. Тогава къде щяхме да бъдем всички?, - каза Роджър. - На хубава суха ивица земя, известна като морал?, - предложи майорът.
Хелън Саймънсън
Подобни
Тези птици извършват чудо всяка сутрин и светът трябва да стане и да слуша.
Хелън Саймънсън
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Майорът знаеше, че кара по-бързо, отколкото е безопасно в нарастващата тъмнина на алеите, но не изпитваше страх.
Хелън Саймънсън
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
- Но ние, разбира се, не обичаме да слушаме майките си, - каза г-жа Али, усмихвайки се. - Поне не дълго след като самите ние станем майки.
Хелън Саймънсън
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Много по-лесно е да кажеш на другите хора как да си вършат работата, отколкото да коригираш собствения си недостатък, нали?
Хелън Саймънсън
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Щеше да го изгледа празно и да продължи да върви в колебливи завои по средата на платното. Беше голямо облекчение, когато дъщеря му го настани в дом.
Хелън Саймънсън
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
В наше време всички са твърде увлечени от взаимното признание. Сякаш проблемите ще изчезнат, ако кажеш на някого за тях. Признанията водят само до увеличаване на броя на хората, които се интересуват от този или онзи проблем.
Хелън Саймънсън
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Той харесваше детелината, доказателство за страната, която винаги се притискаше, тихо саботираше всеки, който се опитваше да маникюризира природата в крайградско подчинение.
Хелън Саймънсън
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Майорът забеляза Грейс да говори с Марджъри, чиято шапка се разклати силно от мърморенето й.
Хелън Саймънсън
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Не можете да избягате от това, което е в сърцето ви.
Хелън Саймънсън
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Той беше забравил, че скръбта не намалява по права линия или по бавна крива като графика в детска тетрадка по математика. Вместо това беше почти сякаш тялото му съдържаше голям градински боклук, пълен както с тежки буци пръст, така и с трънлив храст на арфа, който щеше да го намушка, когато най-малко го очакваше.
Хелън Саймънсън
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |