Добавено |
Провинциализмът на Запада го кара да възприема останалата част от континента като неуспешно копие на себе си.
Анджей Сташук
Подобни
Човек отдава на вещите всичко и те неизменно го оставят в пълна самота.
Анджей Сташук
Всичко малко е отражение на нещо по-голямо.
Анджей Сташук
А после се опита да ги повтори. Онези няколко секунди, когато се озова между насън и наяве, в тъмната бездна, в която пропадаше уплашен, но с неясното съзнание, че преживява нещо подобно на вярата и желанието на онези стари жени.
Анджей Сташук
Животът ни продължава по-дълго от живота на събитията.
Анджей Сташук
Защо една страна, която така или иначе е постоянно объркана - защото това са руснаци, германци и татари, собствено благородство и собствена глупост, допълнително травмирана от най-голямата трагедия от последните векове?!?
Анджей Сташук
По този начин разпознавате великите писатели, че те влизат в паметта ви без следа, като тънка игла, но никога повече няма да се освободите от тях.
Анджей Сташук
Той е страхливец, той е от онази категория страхливци, които се защитават до последно, но никога не атакуват.
Анджей Сташук
На такива места искате да отседнете без особена причина. Просто там нещата стоят на местата си и хората не повишават ненужно гласа си и не правят резки движения.
Анджей Сташук
Това е същата материя, същото настояще, което героично имитира вечността; в автобусите се усеща една и съща миризма на сапун и мляко, когато селяните тръгват, същата медитация в сянката на оградите на пейките, изядени от каруци, същата небрежност и загуба на часове, часовници като украшения, бижута - след всичко, времето е просто форма на вечност, достъпна за сетивата, от която можете да режете порциите си, както желаете.
Анджей Сташук
Смъртта обединява тези, които остават живи. Съзерцанието на смъртта временно ги сближава. Животът скоро отново ще се скара с всички. Но засега всичко за един, вярно е, че смъртта пречиства от незначителното.
Анджей Сташук