 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Това беше неговата трагедия и моето призвание.
Карл-Юхан Валгрен
Подобни
Тази едва доловима музика ми напомня за нашата връзка; звуци, отнесени от вятъра...
Карл-Юхан Валгрен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
...опитът го научи, че един грях неизбежно води до друг, греховете се съвкупяват като зайци и дават несметно потомство...
Карл-Юхан Валгрен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Дърветата, студени, с открити преплитане на клони, приличат на замръзнали фантастични скулптури. Дните станаха по-кратки, небето сутрин е синьо, а нощем като въглища, и топли звезди светят върху него, сякаш светят в онзи друг свят специално за нас светлини... те светят в света, където мама сега свети за тези, които са все още живи.
Карл-Юхан Валгрен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
В къщата няма нищо освен прах и моят дъх.
Карл-Юхан Валгрен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Какво ще се случи през есента, какво се крие в невидимите гънки на дните?
Карл-Юхан Валгрен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Щастието е сън, страданието е реалност.
Карл-Юхан Валгрен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Сигурно е имала мечти. Най-вероятно за деца. Много й липсваха. Имаше нещо в тази мъка, което той никога нямаше да може да разбере. И може би не само за него. Нито един мъж.
Карл-Юхан Валгрен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Не очакваше нищо повече от живота, освен в най-скоро време да свърши. Смъртта беше дълг, който плащаш само веднъж.
Карл-Юхан Валгрен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Във втория ми дом всичко е както обикновено - тук въздухът също е отровен с невероятни мечти и надежди.
Карл-Юхан Валгрен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Човек не може да се излекува от спомени.
Карл-Юхан Валгрен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |