 1
|
 Споделяне
|
Добавено |
За да не плаче над себе си и страшната си съдба, Вукота направи това, което винаги е добро и лечебно в такива ситуации: започна да гледа момичето с крайчеца на окото си; според системата аз съм мъж и гледам жена.
Миленко Йергович
Подобни
От детството до старостта човек носи тялото си. Гледа пръстите, ръцете, бръчките и луничките по тях, а те винаги са едни и същи. Само времето се забелязва върху телата на други хора.
Миленко Йергович
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
...в този град и в този свят естественото състояние на книгата е пламък, дим и пепел.
Миленко Йергович
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Властите се сменят, но църквата и хотелът се грижат за репутацията си.
Миленко Йергович
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Хората искат да забравят, но все пак е по-добре от самооправдание.
Миленко Йергович
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Преди лягане Бог отнема волята и силата на хората. За да не правят глупости, докато го няма.
Миленко Йергович
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
...в живота трябва да се пазите от детайлите. И нищо друго.
Миленко Йергович
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Може би това е най-високата степен, до която може да достигне една влюбена двойка. Не е достатъчно да са заедно, те си говорят за това.
Миленко Йергович
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Безсънието е трудно да се изтощи на това непознато място, където няма нищо друго освен мисли.
Миленко Йергович
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Може би наистина има случаи в живота, когато е най-добре да не казвате нищо.
Миленко Йергович
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Думите се лееха на водопади, преливаха по краищата на света, който се раждаше, предизвикваха смях, много смях, той отекваше във всичките ни стаи и в онази, най-голямата – под небесния свод; в нея все още сме си близки и затова разменяме думи на радост, думи без всякаква нужда и без досег със света, с картините, в които живеем и които ни причиняват болка. Само думите не болят – в тях няма тъга, те нищо не ни отнемат и не ни оставят сами в мрака.
Миленко Йергович
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |