Добавено |
- Колко струва щастието старче...?
- Безсилни нощи, чедо, над детското креватче.
- Умение да се погребваш и пак да се родиш.
- Търпение, когато почти се взривиш.
- Пречупена гордост, признатите лъжи.
- Научени уроци в сълзи, вини и страх.
- И не един признат или изкупен грях.
- И дадената прошка, когато ни боли.
- И мъдро смирение, когато сме сами.
- На теб думам, чедо, но ти на други разкажи за
истинското щастие, платено не с пари - с любов
и будни нощи над детското креватче,
когато собствената ти душа като кърмаче плаче.
Мадлен Алгафари
Подобни
Косите ти са бели, но очите ти са същите. Ръцете ти треперят, но очите ти са същите. И бръчките - дълбоки, но очите ти са същите. И болките - жестоки, но очите ти са същите. Приведен е гърбът ти, но очите ти са същите. По-бавен е умът ти, но очите ти са същите. Душата може и да плаче, но очите ти са същите. Най-хубавото е обаче, че аз в очите ти съм същата!
Мадлен Алгафари
Когато някой се откаже от нещо или някого, не винаги означава, че е от страх или слабост! Изисква се голяма сила, за да се откажеш от това, което най-силно обичаш...
Мадлен Алгафари
Никога не се извинявай за чувствата или емоциите, които показваш! Това означава, че имаш голямо сърце и не се страхуваш другите да го видят! Това е сила, а не слабост!
Мадлен Алгафари
И мислиш: много си постигнал, на миналото гръб обърнал. Но как ще знаеш докъде си стигнал, ако не знаеш от къде си тръгнал.
Мадлен Алгафари
Човек не може да бъде щастлив, ако не е благодарен!
Мадлен Алгафари
Вчера ми предложиха света. Отказах, само защото не ми го предлагаше ТИ. А, днес се моля на телефона да звънне, дори само, за да ми кажеш, че няма да дойдеш. Повече нямам какво да кажа. Толкова е дълга изповедта на една просякиня, на която вчера предложиха света.
Мадлен Алгафари
Без тръгване със сигурност няма пристигане.
Мадлен Алгафари
И стига си се залъгвал, че друг някой ще те избави! Човек или се учи да плува, или се дави!
Мадлен Алгафари
И запомни: душата бръчки няма.
Мадлен Алгафари
"Какво ще кажат хората?" е истинско самонаказание за онези, които хронично поставят себе си на второ място и цял живот играят роля, чакайки аплодисменти.
Мадлен Алгафари