 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Понякога най-голямото щастие е сънят, защото си в безопасност и светът не може да го достигне. Можете спокойно да мечтаете за захар и бонбони.
Йон Калман Стефансон
Подобни
Но къде свършват мечтите, къде започва реалността? Мечтите идват отвътре, пристигат, капка по капка, от света, който всеки носи в себе си, идват малко криво, разбира се, но има нещо в света, което не е криво, това е нещо, което не се превръща в нещо друго, днес те обичам, утре те мразя - този, който не се променя, мами всички.
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Умираме, ако не слушаме това, което учи опитът, но умираме, ако обръщаме твърде много внимание.
Йон Калман Стефансон
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Животът може да бъде толкова равнодушен.
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Бог постави добро и красиво сърце в гърдите ти, но за съжаление забрави да му даде нагръдник.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Момчето познава прекалено добре този вид мъже – сурови, непоклатими, толкова сурови, че изключват всякаква нежност, всякаква игра, всякаква лекота; толкова сурови и непоклатими, че неволно се стремят да подчиняват всичко около себе си. Толкова сурови, че увреждат живота. Толкова сурови, че сеят смърт.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Хелга наблюдаваше червения килим, защото очите трябва все пак да гледат някъде, те не могат просто да заспят като ръцете, като краката, които дълго време никой не забелязва; очите са съвсем друго нещо, те почиват единствено зад клепачите, тези завеси пред мечтите.
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Четенето на стихове е опасно за живота.
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Бих искал да го попитам защо чете този стар датски превод вместо по-нов, по-сходен с нас по време и манталитет, защото преводите изглежда остаряват по-бързо от оригиналните текстове, това е една от загадките на литературата, въпреки тяхното значение и качество., сякаш те са били по-свързани с тяхната епоха, отколкото самото произведение.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Бард и момчето спят един срещу друг; спя с пръстите на краката ти, казва момчето понякога – стига да обърне глава и се озовава пред вълнените чорапи на своя приятел.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Мъжете нямат нужда от думи тук, в открито море. Треската не се интересува от думи, дори от прилагателни като великолепен. Треската не се интересува от никакви думи и въпреки това плува почти непроменена през моретата в продължение на 120 милиона години. Това казва ли ни нещо за езика? Може да не се нуждаем от думи, за да оцелеем; от друга страна, ние се нуждаем от думи, за да живеем.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |