И тогава разбрах, че в крайна сметка не съм най-силният мъж на света. Бях най-слабият.
Шарлот Макконъхи

Подобни

Забрави да умреш. Изведнъж ми се прииска да си причиня болка. Гневът ми беше живо, дишащо нещо, което контролираше тялото ми и ме караше да треперя. Странно беше какво може да почувства човек с половин душа: без радост, без удоволствие, без забавление, без копнеж, желание или страх, но можеше да изпита гняв, по-остро, отколкото ако беше цял. По-остри, отколкото когато и да било, преди да бъдат унищожени – гняв, сякаш те поддържаше жив, гняв като въздух. Много пъти съм си мислил, че може би само този гняв ми е позволил изобщо да оцелея.
Шарлот Макконъхи

Това се беше случвало през целия й живот: хората я напуснаха и единственият начин да го понесе беше с гордост.
Шарлот Макконъхи

Доминирането често няма нищо общо с размера или агресията.
Шарлот Макконъхи

Яснотата се връща с удар в белите дробове. Раздвижи се, заповядвам си. Винаги съм се справял добре със студа - плувах в него два пъти на ден, но мина толкова време, че забравих, станах мек към него.
Шарлот Макконъхи

Четяхме, докато балансирахме върху ниските скални стени, които Шеймъс Хийни прослави в своята поезия. Начин да си тръгнеш, без наистина да си тръгнеш.
Шарлот Макконъхи

Мъжете са научени да очакват контрол, но модерното общество вече не поддържа това, така че някои мъже го чувстват изплъзващо се и това ги унижава. Унижението ги кара да се ядосват, а след това и да стават жестоки.
Шарлот Макконъхи

И когато отвориш сърцето си за повторно удивяване на пейзаж, истината е, че отваряш сърцето си за повторно удивяване на себе си.
Шарлот Макконъхи

Не знам как да принудя света във форма, която мога да управлявам.
Шарлот Макконъхи

Грешим най-много, когато се опитваме да отгледаме децата си.
Шарлот Макконъхи

И приключих с вселената между нас. Толкова е опасно, тази любов, но той е прав, няма да имам страхливост в живота си, вече не, и няма да бъда дребно нещо, и няма да имам малък живот, и така намирам неговата уста с моята и ние най-после се събудихме, завърнахме се в земя, отдавна изоставена, земя на телата на другия.
Шарлот Макконъхи