Тя си помисли за всички хора на всички картини, които бе видяла онзи ден, не само на бащата, всъщност на всички картини по света. Техните очи, особеното завъртане на главата, тяхната самота, страдание или скръб бяха взети назаем от художник, за да бъдат видени от други хора през годините, които никога няма да ги видят лице в лице. Хората, които биха били толкова близо до нея, помисли си тя, въпрос на няколко ръце, гледат, търсят и никога няма да я познаят.
Сюзън Вриланд

Подобни

Неща, които са били изгубени и след това намерени, са двойно ценни, не мислите ли. Хората също.
Сюзън Вриланд

Исках да запазя жива готическа катедрала в сърцето си.
Сюзън Вриланд

Идеята да си близо до мястото, където са добивани пигменти – това е първото нещо при правенето на една картина, получаването на материала. И кое е последното нещо, което правиш, когато рисуваш? Слагате рамка около него.
Сюзън Вриланд

Няма вход, който да води в крепостта на душата.
Сюзън Вриланд

Тя не беше в мир по начина, по който този художник я нарисува. Беше се навела напред и сковаността на гръбнака й показваше болката в душата й. Тя беше отчаяна жена със слабости като нея, изкушения като нея, жена, която имаше нужди, жена, която обичаше почти до степен, че вече я нямаше, жена, която вероятно плачеше твърде много, точно като нея, жена, която се страхува, по-скоро иска да вярва, отколкото да вярва...
Сюзън Вриланд

Няма нужда да се тревожиш. Диамантите се правят под натиск и вие сте нашият брилянт Клеър.
Сюзън Вриланд

Това е, което великото изкуство трябва да направи - да ни помогне да живеем в духа и да умрем в мир.
Сюзън Вриланд

Когато нещо промени живота ти, Лизет, ти си спомняш всичко.
Сюзън Вриланд

Пиша за изкуството от благодарност към художниците за радостта и духовния възход, които ми дадоха. Художниците интерпретират за нас визуалната слава на Бог и по този начин ни доближават до Него.
Сюзън Вриланд

Какво е възможно да е направила, което е толкова отвратително, че да си спечели цял живот на самоунищожение? Никой освен тиранин не заслужаваше такава непрестанна агония. Плаках там с нея, за нея, за Ева, за отминали скърби, за скърби, които тепърва предстоят. Оставих молива си. Грешно беше да рисуваш жива болка. Ако е имало художник във Витания, би било погрешно да се намеси с неговия тебешир или въглен върху плача на Мария Магдалена, докато тя миеше краката на Исус. Някои неща бяха твърде сурови за изкуство, докато времето не притъпи остротата им.
Сюзън Вриланд