Бях убеден, че тук се случва нещо повече от обикновен случай на вегетарианство.
Хан Канг

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Гледайки се в огледалото, тя никога не е забравяла, че смъртта витае зад това лице. Слаб, но упорит, като черен надпис, кървящ през тънката хартия.
Хан Канг

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Гледахме нашите взаимно сходни съдби, сякаш се оглеждахме в огледало, отразяващо собственото ни изкривено лице. Така минаха десет години. Ден след ден имахме безсъние и кошмари, ден след ден заглушавахме проблемите си с болка и сънотворни и изведнъж вече не бяхме млади. Никой вече не се тревожеше за нас, никой не плачеше за нас. Презирахме себе си. Останахме в капан в стая за разпити, която продължихме да носим в телата си.
Хан Канг

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Може би единствените неща, които той наистина обичаше, бяха неговите изображения - тези, които беше заснел, или от друга страна, може би само тези, които тепърва трябваше да заснеме.
Хан Канг

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Той започваше да се разделя със себе си. Беше ли нормално човешко същество? Нещо повече, морално човешко същество? Силно човешко същество, способно да контролира собствените си импулси?
Хан Канг

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

За първи път тя ясно осъзна колко голяма част от живота си е прекарала със съпруга си. Беше период от време, напълно лишен от щастие и спонтанност. Време, което досега бе успявала да преживее само като използваше и последния резерв от постоянство и внимание. Всичко си го причини сама.
Хан Канг

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Ако можех да се скрия в сънища. Или може би в спомените.
Хан Канг

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

От време на време тя се пита, и то не от самосъжаление, а с откъснато, почти празно любопитство: Ако можете да съберете всички хапчета, които някога е взела, каква ще бъде общата сума? Колко часа болка е преживяла? Сякаш самият живот искаше да попречи на напредъка й, тя отново и отново беше възпитавана ниска. Сякаш силата, която й пречи да се движи напред към светлината, стои винаги наготово в собственото й тяло. Всички онези часове, когато се бе изгубила, в колебание и съмнение. Колко биха били? Колко малки бели хапчета?
Хан Канг

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Как, за бога, може да се очаква напълно непознат да разгадае вътрешната логика на нещо, което самият той е сънувал, за да намери начин то да оживее?
Хан Канг

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Или може би просто неща се случваха вътре в нея, ужасни неща, за които никой друг не можеше дори да предположи, и по този начин беше невъзможно за нея да се занимава с ежедневието в същото време. Ако е така, естествено нямаше да й остане никаква енергия, не само за любопитство или интерес, но наистина за някакъв смислен отговор на всички обикновени подробности, които се случваха на повърхността.
Хан Канг

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Това е вашето тяло, можете да се отнасяте с него както искате. Единствената област, в която сте свободни да правите каквото искате.
Хан Канг

1

Споделяне

Добавено преди 2 години