Вярващи, осветявайки собствения си път през мътната...

Вярващи, осветявайки собствения си път през мътната мъгла, вече стигаха до църквата, докато ние, атеистите, просто се връщахме у дома.
Анджела Картър

Подобни

Самота и тъга, ето какво сполетя всички жени.
Анджела Картър

...разбрахме, че като всяко удоволствие и ние рано или късно ще приключим.
Анджела Картър

Отчаянието е постоянен спътник на клоуна.
Анджела Картър

Свободна жена в недобросъвестно общество ще бъде чудовище.
Анджела Картър

Опитахме се, както можахме, да запазим това, което беше отвън, отвън и какво беше вътре, в рамки.
Анджела Картър

Моята история не е напълно вярна, но има поетичната истина на живота.
Анджела Картър

Той отговаряше на въпроси само когато смяташе, че самият той ги е задавал.
Анджела Картър

...те заспаха, като несъбудено желание, като незапален огън.
Анджела Картър

Страхувайте се от абстракции!
Анджела Картър

Навиците му са толкова твърди и неизменни, че по тях сверяват часовника на църковната камбанария.
Анджела Картър