Безполезно е да очакваме някакъв цяр от космоса. Трябва да го открием сами за себе си.
Тензин Гяцо

Добавено
Предишен Следващ

Подобни

Винаги бъди оптимист... Това не означава, че загубата не наранява, но вярвай, че когато една врата се затваря, друга се отваря.
Бети Уайт

Добавено

Когато една врата се затвори, друга се отваря. Но много често прекалено дълго стоим пред затворената и не можем да видим отворената.
Александър Бел

Добавено

Промяната винаги е трудна, Люк, но може да е интересна! Мисли си за това, като за приключение.
Джон Гришам

Добавено

Никога не навеждайте главата си. Винаги я дръжте високо и гледайте света право в очите.
Хелън Келър

Добавено

Всеки път, когато протегнеш ръка и докоснеш нечие сърце или нечий живот, светът се променя...
Уилям Пол Йънг

Добавено

Човек никога не знае от какъв по-лош късмет го е спасил лошият му късмет.
Кормак Маккарти

Добавено

Странно... понякога е нужно толкова малко, за да ти олекне. Дори само да поговориш с човек, когото изобщо не познаваш...
Ерих Мария Ремарк

Добавено

Знай, че и това ще мине.
Хорхе Букай

Добавено

В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила - докато е живо, докато се надява, докато вярва.
Димитър Талев

Добавено

Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, а другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за това къде са прекарвали отпуските си.

Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.

От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.

Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.

Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил удобно, го оставила да си почива.

Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света навън. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една стена.

Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Сестрата отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.

- Сигурно е искал да ви окуражи - допълнила тя.
"Скритият дар", Джериес Авад

Добавено

Вижте още

Цитати за утеха Цитати за подкрепата Цитати за лек и лекарство Цитати за безсилието