 3
|
 Споделяне
|
Добавено |
Но наистина ли има предел на човешкото коварство?
Чингиз Айтматов
Подобни
Лошо е, когато хората не блестят с интелигентност, а с богатство!
Чингиз Айтматов
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
След всяко, дори гениално изпълнение, в заключение пада завеса.
Чингиз Айтматов
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Жената, тя е жена. Често плачат те, жените. Жалят ни всички и затова плачат.
Чингиз Айтматов
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Отиваме в неизвестното. Ние сме водени от жаждата за знание и вечната мечта на човека да открие подобни интелигентни същества в други светове, така че разумът да се обедини с разума.
Чингиз Айтматов
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Плачът е протест, бунт, несъгласие; много по-лошо от разбирането на необратимостта на случилото се.
Чингиз Айтматов
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Анархай - тихият свидетел на миналите епохи, арената на великите битки, люлката на номадските племена.
Чингиз Айтматов
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Беше чудовищно: сред безбрежният океан те умираха от жажда.
Чингиз Айтматов
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Колко трудно се ражда в човека човешкото...
Чингиз Айтматов
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
В морето всички са равни. В морето няма нито бащи, нито синове. В морето има само старши. И без неговото знание няма да се преместиш и пръст...
Чингиз Айтматов
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Ние всички сме такива. Ние си спомняме един друг до края на живота, когато някой е сериозно болен или умира. Тогава изведнъж е ясно на всички нас, които сме загубили, какво е той, с какво се е прославил, какви неща е направил.
Чингиз Айтматов
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |