...тя плачеше, защото предразсъдъците надживяват страстта и защото беше сантиментално патриотична.
Ирен Немировски

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Звукът на ботушите му... Щеше да отмине. Окупацията щеше да приключи. Щеше да има мир, благословен мир. Войната и трагедията от 1940 година ще бъдат не повече от спомен, страница в историята, имената на битки и договори, които децата ще декламират в училище, но за мен, докато съм жив, никога няма да забравя тихият, редовен звук от тези ботуши, които крачат по подовите дъски.
Ирен Немировски

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Тя беше твърде изтощена и унила, за да приеме важността на новините- точно както човек, който е пролял толкова много сълзи до леглото на някой, който умира, не е останал за истинския момент на смъртта.
Ирен Немировски

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Спомените за миналото ще се връщат при нас по-често, само ако ги потърсим, потърсим тяхната силна сладост. Но ние ги оставяме да заспят вътре в нас и по-лошото - оставяме ги да умрат, да изгният, дотолкова, че щедрите импулси, които обхващат душите ни, когато сме на двадесет, ние по-късно наричаме наивни, глупави... Най-чистите ни, най-страстните любови поемат развратен вид на гнусно удоволствие.
Ирен Немировски

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Любовта подтиква първо да отдадете си душата и едва след това тялото.
Ирен Немировски

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Повярвай ми, мое момче, жените не обичат мъжа за себе си, а като оръжие срещу други жени.
Ирен Немировски

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Време, време... - помисли си Татяна Ивановна. - Живееш и не забелязваш колко бързо лети, а след това един ден децата стават по-високи от теб с цяла глава.
Ирен Немировски

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

...всички са съгласни: жертвите са необходими при условие, че съседът се пожертва...
Ирен Немировски

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

В паника някои жени зарязаха децата си като досадни пакети и избягаха. Други ги притискаха до тялото й толкова силно, че сякаш искаха да ги притиснат обратно в пазвата й, сякаш това беше единственото сигурно убежище.
Ирен Немировски

0

Споделяне

Добавено преди 2 години

На всеки - своето щастие, според силата и съобразителността.
Ирен Немировски

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

И нейното щастие не познаваше границите на това, което реалността ни ограничава.
Ирен Немировски

1

Споделяне

Добавено преди 2 години